Защо младите искат да се харесат на бабите си

/КРОСС/ Представете си удивлението ми, когато в хода на разгорещен политически спор една студентка ме съкруши с аргумента: "баба ми казва, че професорите трябва да са ни за пример". Не ме разбирайте погрешно: и аз мисля, че трябва да даваме пример, а и възрастта ми вероятно не е била далеч от въпросната баба - но нали аз следваше да настоявам на това? Изведнъж си дадох сметка, че наместо да ни пометат с нови идеи и ценности, младите опитват да ни се харесат. Че това, което ни изглежда като поколенчески бунт, май повече прилича на абитуриентски бал, където едните си правят прическа като мама, а другите бибипкат от колата - мечта на тате. През 90-те беше бумът на православието: студентите ми постеха, смиряваха се, палеха свещи. В средата на 2000-те беше пикът на националното. Поднасяха се венци на герои, спореха на купони за тънкости от македонската история, татуираха Крум Страшний под фланелката "Том Тейлър". Последната вълна, чийто връх видяхме тази година, беше свързана с правилата, с правилния капитализъм. Всяка от тези морални моди - религия, патриотизъм, законност - сама по себе си е похвална. Но все пак защо наместо бунт - състезание с възрастните по консерватизъм? Да вземем правилата. Какво следва от това, че при така сложилите се неравенства най-после се въведе ред и законност? Неравенствата ще се увековечат. Затова "олигарсите" почват сами да настояват за правила, след като веднъж са овладели дадена територия

Прочети цялата новина

Свързани новини: