Ранобудните студенти - марксистки евангелизъм, архивни лозунги

Това е едно малцинство, преекспонирано във Фейсбук и няколко медии

Следващите редове са някои нови, по-оригинални оценки на протестите на “Ранобудните” студенти (които се отнасят донякъде и за протестите въобще), направени от един преподавател от Философския факултет на Софийския университет - 37-годишният Тодор П. Тодоров, който е писател и доктор по философия. В университета той чете лекции по „Философия на средновековието и ренесанса“, „Арабо-мюсюлманска философия“, както и „История на философията“ във Факултета по журналистика.
Автор е на книгите „Приказки за меланхолични деца“ (сборник разкази, Сиела 2010) и „Винаги нощта“ (сборник разкази, Сиела 2012). „Приказки за меланхолични деца“ излиза в Германия през 2012 г. с немското заглавие „Hexen, Mörder, Nixen, Dichter…“ /Dunkelmagische Geschichten/ (Grössenwahn Verlag, Frankfurt am Main 2012). Носител е на награда „Рашко Сугарев“ (2010) за разказа „Ван Гог в Париж“.
Със съкращения от интервюто на Силвия Томова с Тодоров в komentator.bg:

…Някакъв комсомолски кръжок, блясък в очите, радост и единство. И музика. …Всъщност в началото симпатизирах на тези студенти, принципно подкрепях протеста им. Това, което ме отблъсна по-късно, е мракобесната и инфантилна атмосфера. Тикоподобното повтаряне на едно и също, неуместният инквизиторски дух. Призракът на комсомола. Тези хора все едно са глътнали някакво екстази и който не участва в техния „трип“ е по дефиниция изключен. От истината, от доброто и т. н. Това е една малка религия. „Враговете“ пък (а това са всички извън сектата), онези, пребиваващи в Града на Дявола, са вече исторически обречени, те и техните демонски гласове. Това е класически апокалиптичен сюжет, армагедон, добрите срещу лошите, красивите срещу грозните, елфите срещу орките и т.н. Най-касовата прожекция. Някакъв марксистки евангелизъм с готически елементи, от който са направени „десните“ убеждения на младите и който ми се струва твърде далеч от здравия разум.

Вижте как обикновено са описвани „изключените“: те не са граждани, не са радетели за светло бъдеще, нещо повече – безмозъчни са, не могат да мислят. Тоест не умеят да мислят „правилно“, не разбират. Или са морални зомбита, продажници. Всичко е младежко, просто, устремно, инфантилно позитивно… Отново да се съмняваш, да мислиш критично, да си песимист не е актуално. Историята е понякога странно иронична. Това е поколение, което дори не е било родено по времето на социалистическия режим, което е „антикомунистическо“, така да се каже по исторически дълг, и въпреки това умело и убедено възпроизвежда неговата жестомимика и реторика. То пламенно възприема същия плосък език и естетика. Това е езикът на едноизмерното, затворено мислене, на елементарни и емоционално прегорели послания. Всички тези черти парадоксално го доближават до фашизма. Удивително е, че дори лозунгите и скандиранията им са архивни, нафталинови, не са техни, не са на тяхното поколение. Все едно тези деца халюцинаторно живеят в началото на 90-те. Та и по-рано. Те имат и своите шамани, които интелигентно им обясняват защо юрската ера още не е отминала.

Дълбоко в същността си този протест е сложно носталгичен. Той отказва да приеме катастрофата на настоящето и търси убежище в някакъв неясен романтизъм. Повторение на детския стадий. Това е възбуждащата (но регресивна от психологическа гледна точка) наслада в една делюзия. Нека обясня това. Създаде се илюзията, че съществува едно просто, очевидно разделение. От едната страна са младите, красивите, просветените – на тях само е светлото бъдеще, на онези, които разбират, които виждат истината. От другата страна е ветхият човек, сумракът на  неверниците и сребролюбците. Разбира се, че това е религиозна (гностическа, новозаветна) и в същото време комунистическа патетика. Някакъв особен фундаментализъм.

Поколението, закърмено с идеите на свободния пазар, демокрацията и свободната информация, интернет, е същевременно уловено във вакум, в капан, ...

Свързани новини: