Lafka ли е Георги Господинов в българската литература?

Писателски войни преди Нова година

Груба словесна престрелка подпали съвременната ни литература по Коледа. В окото на бурята е Георги Господинов, най-четеният български писател през 2013 г. Неговият триумф провокира мнозина майстори на перото да заговорят откровено за успеха на родната книжна арена. Писателят Александър Секулов определи Господинов в профила си във фейсбук като “абсолютен коледен кич”.

Позицията на Секулов предизвика намесата на издатели, писатели, критици и читатели в спора. Подобна битка не се е случвала в българската култура от 2008 г., когато т.нар. “млади” Мартин Карбовски и Тома Марков скочиха срещу “старите” Любомир Левчев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Виктор Пасков, Иван Гранитски които приживе се държали като класици и властта награждава и ухажва все тях от Татово време насам.

“Нали трябва да сме размазани от доброта в тези дни?! - написа Секулов в профила си във фейсбук. - Чета статия за ” горещи театрални дуети”. Нито дума за Бойко Кръстанов и Краси Николов в ролите на Гичо и Асенчо от “Възвишение”? Това няма да им направи ролите по-маловажни или по-лоши, просто ми пречи да изпълня споменатото в първото изречение размазване. П.С. И понеже съм почнал, да кажа още, че от среден български писател да се превърнеш в абсолютен коледен кич е постижение.”

В разгорялата се дискусия Секулов повтори по адрес на Господинов: “Абсолютен коледен хич… Да си превърнеш писането в манифактурка за сантиментално бродирани коледни ковьорчета е ад.”

Тези думи провокираха Манол Пейков от издателство “Жанет 45″, които печатат книгите на Господинов, да се намеси: “Подмятанията по адрес на други (живи) автори (без значение дали са слаби, средни или величави) категорично са под нивото ти. Весели празници!”

Секулов отново се намеси: “Маноле, весели празници и на теб! Да уточня: не подмятам, а изразявам мнение. То е, че Георги Господинов се превърна в литературна пирамида. В Lafka на българската литература. Че публичният му образ се разрасна много отвъд литературната му стойност. Рано или късно, това се отразява на писането. Казвал съм ти го лично, казвам го и публично. Нека една естетическа преценка не се превръща в етична война. Но и нека не си затваряме очите върху принципа на литературното сепаре, на което се градят доста от литературните отношения у нас. Колко хора мислят така е едно на ръка, колко хора ти го казват, съобразявайки дали няма да опрат до теб за услуга, съвсем друг.”

Манол Пейков: “По повод коментарите ти по адрес на Георги Господинов - ето какво.

Първо: Георги Господинов си постигна всичко сам. Съв-сем-сам. Без ходатайства, без финансов гръб, без задължителния за други географски дължини литературен агент дори, той се превърна в най-превеждания съвременен български автор и в един от най-купуваните на българския пазар.

Второ: Георги Господинов пише ДОБРА литература и това не подлежи на съмнение. Дали е просто добра, много добра, превъзходна или гениална; дали има други български автори, които пишат по-добре от него - това ние не можем да отсъдим; това ще го отсъди историята.

Трето: изключителната популярност на Георги Господинов е само плюс за съвременната българска литература - най-малкото защото това е жива демонстрация, че един жив български писател (а не само фотомодел, попфолк певец или футболист) може да бъде истинска звезда; неговата популярност (без значение доколко е заслужена от чисто литературна гледна точка) проправя път и за други. И едва ли е случайно, че през последните години съвременна българска литература се чете все повече и повече (което при нас е видно не само от продажбите на Господинов, но и от продажбите на поне дузина други автори).

Четвърто: публичният образ на Георги е всичко друго, не не и кич. Защото Георги е ...

Свързани новини: