Какво се случи в България през 2013 г. и какво следва?

Накратко годината 2013 изглежда така - протести, оставка на Бойко Борисов, предсрочни избори, анти-ГЕРБ коалиция, пак протести, няма оставка.
Има обаче политическа нестабилност.

Както коментираха някои чужди наблюдатели, България от бедна и стабилна се превърна в бедна и нестабилна държава. Кредитните агенции засега почнаха да понижават перспективите по рейтинга на страната, очаква се по-нататък да понижат и кредитния рейтинг.

В момента управлява правителство, което няма как да падне по парламентарен път, освен да подаде оставка само. Защото по конституция за свалянето му трябва да гласуват 121 депутата (50% +1). А ГЕРБ са вече 95 депутата, дори „Атака” да ги подкрепи, не могат да съберат повече от 120 гласа.
Въпреки това правителството е нестабилно. Протестите от лятото насам отслабнаха чувствително поради това, че не предложиха перспектива, не подкрепиха политическа сила и не излъчиха нова алтернативна. Но натискът продължава, някои медии преекспонират протестите и исканията за оставка. България е разделена и противопоставена както в началото на 90-те години.

Как започна всичко, за да се стигне дотук и какво се случи?
В началото на 2013 г. се пропука правителството на Борисов. То управляваше с недостиг на 5 депутати, но със стабилна подкрепа, включително и от групата на „Атака” в първите 2 години. След което с вътрешнопарламентарни интриги ГЕРБ открадна цяла група от 10 депутати от „Атака”. Това предопредели събитията в 2013 година.

През януари случката с нападението над Доган на конференция на ДПС вкара България в световните новини. Но по-важната новина по същото време беше друга – организацията „Репортери без граница” съобщи, че България е на 87-о място по свобода на печата, наред с някои изостанали африкански и азиатски държави. А през 2009 г. е била на 68-о място.
В рамките на месец януари се случиха още:
– Референдумът за АЕЦ показа значително мнозинство на привържениците на нова атомна централа – 60% на 40%. Но малкият брой участвали в референдума – 20% не направи задължителни резултатите от него.
– Сайтът „Бивол” публикува досието „Буда”, от което стана ясно, че бившият премиер е бил разследван от службите като оперативно интересно лице, общуващо с контингента на организираната престъпност. И още – че има доклад да бъде вербуван като информатор. В отговор премиерът Борисов показа неочакван страх и нервност, и каза пред журналисти: „Това мога да ви го спретна на всичките” – тоест, че може да поръча на службите да направят по едно досие на журналистите.
Тези скандали не разклатиха особено правителството, но последва оставката на министъра на образованието Игнатов, който в продължение на три години скнадализираше цялата университетска и научна общност с опитите си за реформи.

Любопитно е да се проследи оттук нататък

как точно падна правителството на Борисов

Десетина дни по късно в няколко града на страната избухнаха протести против монополите и цената на тока, които свариха неподготвени и опозиционните партии БСП и ДПС. Във Варна на улиците излязоха първо към 5000 души, което е много за този град, но на 17-и февруари те вече бяха 20 000. Основното недоволството беше към цените на тока и електроразпределителните дружества (ЕРП).
На другия ден подаде оставка финансовият министър Симеон Дянков. Това вече беше знак за провала на управлението на Борисов. Цялата пропаганда на правителството се крепеше на образа за финансова стабилност и това, че България е отличник, втора след Германия в ЕС. И изведнъж оставката (очевидно уволнение, като опит да се освободи напрежението) показа, че най-после и Борисов признава провала ...

Свързани новини: