Да гръмнеш тапата на Нова година – как и кое да изберем ?

Нова година поставя два важни въпроса – как да гръмнем тапата и какво шампанско да изберем.

За тапата уж всеки го знае – освобождаваш тапата от телените връзки отгоре, насочваш под ъгъл от 45 градуса бутилката, разклащаш малко и помагаш на тапата да излети, следва гръм, а по земята се разлива пенливо вино. Така е в общите случаи за празник.

Но скъпото “шампанско” не е за всеки. Има хора, които предпочитат само да гръмнат тапата в тавана на Нова година. И затова стига бутилка от 4-5 лева.
Който няма отношение към шампанското, по-добре да не си дава парите. Нека опитва наред, докато си изработи вкус.
Накратко: ако някой иска да пие по-истинско българско пенливо вино, да избира с цена от 15 лв. нагоре. За испанските може и над 10 лева. В действителност шампанско не се отваря по този грубиянски начин. Без да друсаш бутилката, я хващаш с дясната ръка, с лявата хващаш здраво тапата, после бутилката се върти наляво –надясно по оста, постепенно, леко, докато тапата без да излита, остане в ръката. Пак има специфичен гръм, но няма разливане и хвърчащи към лампите тапи.
Е, на Формула 1 дори се пръскат с големи бутилки шампанско, но това е част от празника. Всеки сам избира. Сега на пазара у нас се продава „шампанско” и за 2-3 лева бутилката, и за 200-300 лева. Не се каня да препоръчвам конкретни марки вина, наричани у нас разговорно „шампанско”, а всъщност това са пенливи или искрящи вина.
Някои хора пият такова пенливо вино само веднъж на Нова година. И ако решат да си купят нещо за 100 лева, с очакването, че ще опитат нещо много специално, може да останат разочаровани. По мои наблюдения масовия потребител харесва евтино сладникаво шампанско, тоест пенливо вино, както трябва да се нарича. Даже съм сипвал на колеги за сравнение такива вина за 3 лева и за 20 лева бутилката, без да знаят какво им давам и повечето харесаха евтиното като по-добро. Има ли смисъл тогава да си купуваш за Нова година скъпо шампанско? Това е първият въпрос, на който трябва да си отговори потребителят.
Масовият вкус харесва по-сладичкото, затова всеки да се ориентира по таблицата за съдържанието на захар най-долу – всички от категорията от „Brut” нагоре няма да му харесат, прекалено сухи са. Според нормативните документи у нас видовете такива вина, които у нас наричат „шампанско”, са дори повече. Те общо се наричат „шумящи вина”, които се делят на „пенливи” и „искрящи”, естествено или изкуствено газирани. Разликите са в съдържанието на алкохол (естественото на виното първоначално, и впоследствие), въглероден двуокис (естествен и прибавен) и вида вино, от което се правят. Потребителят може да го заболи главата, ако му обясниш всички разлики. Шампанското не е за всеки, то е за хора с по-изтънчени вкусове, които са се изкушили да пият такова пенливо вино и през годината, а не само веднъж на Нова година. Когато тръгнеш да опитваш и сравняваш, ще откриеш разликите и богатството на безбройните марки.
Потребителят принципно трябва да е наясно, че у нас евтините пенливи вина са най-често изкуствено газирано подсладено евтино вино. Нещо като газирана напитка с алкохол.
А шампанско или пенливо вино, направено по т. нар. традиционен метод, е скъпо, защото се прави с повече ръчен труд, обработва се бутилка по бутилка. Но за късмет на потребителя има и евтино шампанско. То се прави естествено газирано, от подбрани подходящи за вида сортове, като шардоне, пино ноар и др., но не се обработва бутилка по бутилка, а ...

Свързани новини: