Латвия въвежда еврото на 1 януари, а латвийците не са ентусиазирани

Франс прес

Властите в Латвия, примерен ученик на ЕС с темпове на растеж, които предизвикват завист сред съседките й, се готвят да въведат еврото на 1 януари без да се притесняват от сдържаността по този повод на общественото мнение.

Тази балтийска страна с население близо 2 милиона души ще стане 18-ата членка на еврозоната и четвъртата бивша комунистическа страна от Централна и Източна Европа, въвела общата валута след Словения през 2007 година, Словакия през 2009 година и Естония през 2011 година.

Съседна Литва би трябвало да я последва през 2015 година, когато трите балтийски страни, бивши съветски републики, ще са влезли всичките в еврозоната.

С годишен темп на нарастване на брутния вътрешен продукт от над 5 % през 2011 година и 2012 година Латвия, членка на ЕС от 2004 година, е начело на блока на 28-те и би трябвало да продължи и за 2013 година с растеж от над 4 %.

Само че тя плати висока цена за възстановяването на финансите си и покри критериите от Маастрихт с драстични мерки за оздравяване, за да може да излезе от най-дълбоката рецесия в света, която доведе до срив на брутния й вътрешен продукт (БВП) с близо една четвърт през 2008 - 2209 година.

Премиерът Валдис Домбровскис посочи, че присъединяването към еврозоната ще помогне на латвийската икономика, облекчавайки стокообмена и укрепвайки доверието на инвеститорите.

Той обаче се затруднява да убеди в това сънародниците си, защото те се опасяват, че отказът на националната валута - лата - може да предизвика скок на цените.

Само 20 % от латвийците подкрепят въвеждането на еврото, а 58 % му се противопоставят, според резултати от изследвания на обществените нагласи.

Мек преход?

Латвийският финансов министър Андрис Вилкс твърди, че преходът към еврото ще бъде мек.

“Не мисля, че ще има значителни проблеми. Ние научихме много от примера на Естония, където цените нараснаха едва с 0,2 % или 0,3 %” при въвеждането на еврото през 2011 година, заяви Вилкс неотдавна по телевизията.

Само че социалните служби не са толкова уверени в това.

“Финансовият ни отдел е подготвен. Мисля, че ще бъдат необходими три или четири месеца, за да се направи оценка на въздействието, но ние има планове за подпомагане на хората и особено на възрастните, ако възникнат проблеми”, обясни през АФП Диана Индзере, ръководител на социалните служби в градчето Сигула, на петдесетина километра северно от Рига.

Леонара Тимофеева, на 56 години, която живее с 25-годишния си син близо до село Криви, северно от Рига, е сред хората в Латвия, които не мислят, че еврото ще направи живота им по-лесен.

“Всички очакват цените да скочат през януари”, казва тя.

Тя признава, че не е свикнала с посочването на цените на етикетите и в евро, и в латове, което е задължително от октомври. “Възприемам цените в латове, а като видя цената на млякото в евро, тя ми се струва висока”, казва Леонара, знаейки, че едно евро се разменя за 0,7 лата.

Тя поддържа гробовете в малкото местно гробище и получава минималната заплата (284 евро на месец).

Синът й Аркадис се прехранва от работа на парче. За него въвеждането на еврото е само пореден пример за промените, преживяни от Латвия след разпадането на съветския блок през 1991 година.

“Откакто съм се родил това ще бъде четвъртата смяна на валутата (съветска рубла, латвийската рубла, лат и евро). Надявам се еврото да се закрепи, но кой знае, може би един ден ще се наложи и него да го сменим”, коментира Аркадис.

“Балтийските страни си спомнят, че са били окупирани от Съветския съюз преди едва над 20 години, така че всичко, което може да ги отдалечи от това, се възприема като огромно предимство. Те правят всичко, което е по силите им, ...

Свързани новини: