За студентското активно мероприятие срещу професорите - писмо от проф. Рабаджиев

Б. р. - текстът по-долу е пратен до различни медии, но никой не го е публикувал. Той е отворено писмо от проф. Костадин Рабаджиев, професор по археология, който беше заснет тайно и заклеймен като пияница и пропаднал носител на старото от ранобудните студенти. От писмото му се разбира, че професорите са били жертва на “активно мероприятие”, следени и провокирани от самото начало. Някои сайтове пуснаха и писмо в защита на проф. Рабаджиев от студенти, но не и неговото. Пускаме го тук, защото е документ на времето и събитията:

Омерзен от случилото се, но и съзнаващ вина и отговорност, днес не бих искал нито да го коментирам, нито да се оправдавам… Думата ми е за отклика в общественото пространство, но не на журналистите, за които писанията и репортажите са професия, в някои случаи политически обагрени, комай винаги финансово обвързани. Написаното тук се отнася най-вече до страстните графомани, които несдържано напират да изразят мнение по всяка тема. Та за позицията иде реч – осмислена и аргументирана, независимо „за“ или „против“, тя тежи и гради това, което наричаме обществено мнение. Другото са жалки опити чрез етикети да се хвърли камък по мислещите различно, да се охули „идеологическият враг“. Вършещите това трудно осъзнават многообразието на света в своя черно-бял хоризонт и с „болшевишки“ плам клеймят всеки, който не е с тях. Това провидях в написаното за мен през последната седмица в анонимните форумни говорилни.

Първо разбрах, че съм алкохолизиран  тип, чудовище на което са поверени невинните студентски съдби. Бих  желал да уточня, че нямам алкохолна  зависимост. Че алкохолът е красиво  начало на разговор, но с тъжен край ако го допуснеш да ти бъде господар. Това са прозрели и древните елини в своите симпозиони, това се опитвам и аз днес да градя в общуването си със студенти извън формалното пространство на лекцията. Така и въпросната вечер, в края на факултетския празник, дискутирах с присъстващи в аудиторията студенти, които бяха анонсирали своята обвързаност с окупацията… Болно ми е да проумея сега, че това е било началото на „активно мероприятие“, ознаменувано с появата на техните водачи. Оскърбен и афектиран преди дни бях заявил, че ще прекратя общуване със студентите, извън наложеното ми като преподавател и ръководител на катедрата. Днес проумявам, че нямам право да прекъсна мисията си заради шепа словоблудници.

Някои „апологети на истината“ твърдят, че всичко трябва да се показва и знае… На тях бих предложил да обнародвам на университетския сайт изпитните писания на студентите, за да лъснат последствията от сбърканите реформи във висшето образование. Но не бих го допуснал, защото достойнството на човек е по-важно от показаната слабост.

Други пък ме определят като надменен и арогантен, но пропускат, че думите ми са реакция на натиска да бъда изгонен от аудиторията, възможно най-евфемистичен отклик на безумието да ми бъде вменена вина спрямо „режима на окупацията“(?). Всъщност присъствието ми в аудиторията в този късен час бе нарушение на университетския правилник, но за това провинение единствено г-н Ректорът има право да отсъжда наказание. Така без отговор остава въпросът кои са тези, които са си присвоили правото да живеят в Алма Матер и да я превръщат в клошарски катун с мръсни завивки по пейките във фоайетата и спящи в тях до 10 ч. сутринта „ранобудни“ студенти? Не живея с ...

Свързани новини: