Признаването на еврейска държава спъва мирните преговори

в. Ню Йорк таймс

Докато тежката работа по мирните преговори в Близкия изток продължава, Израел изстрелва въпрос, който може да бъде още по-труден за уреждане от старите теми като сигурността и селищата: искане палестинците да признаят Израел за еврейска държава.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху превръща това признаване в стълб на публичните си изказвания през последните седмици, наричайки го “истинският ключ към мира”, “минималното изискване” и “съществено условие”. Израелски, американски и палестински служители казват, че то става основен въпрос в преговорите, които започнаха миналото лято.

Но тъкмо настояването на Нетаняху, че този единствен въпрос стои в основата на всички останали, го прави неприемлив за палестинците. В същността си това е спор за представянето на историческата реалност, която всяка от страните смята за основополагаща за своето съществуване.

Критици, които се съмняват в готовността на Нетаняху да приеме решение с две държави на отдавнашния конфликт, казват, че признаването на еврейска държава е отровно хапче, което той предлага единствено с цел да провали преговорите. Палестинският президент Махмуд Абас многократно е заявявал, че палестинците никога няма да се съгласят с това - последно той направи подобно заявление в писмо до президента Обама миналия месец.

Палестинците изтъкват както прагматични, така и философски основания: те настояват, че признаването на Израел за еврейска държава би лишило от граждански права 1,6 милиона негови граждани от арабски произход, би подкопало правото на завръщане на милиони палестински бежанци и - най-важното - би изисквало психологическо пренаписване на скъпата за тях история за отдавнашното им присъствие на тази територия.

Но израелски лидери казват, че бежанският въпрос може да бъде уреден отделно и че статутът на арабското малцинство в Израел може да бъде защитен. Израелците твърдят, че без палестинците да приемат, че техният съсед е и ще бъде “националната държава на еврейския народ”, както гласи поддържаната от Израел формулировка, те никога не могат да бъдат убедени, че евентуално споразумение наистина означава край на конфликта.

“Сърцевината на този конфликт никога не са били границите и селищата - всичко е заради едно нещо: непрестанния отказ да се приеме еврейската държава в каквито и да е граници”, каза Нетаняху миналия месец във видеообръщение пред форума на центъра Сабан във Вашингтон.

Той добави: “Ние признаваме, че в условия на мир ще има национална държава за палестинския народ. Естествено, имаме право да очакваме същото от тях.”

Разногласието между двете страни по темата изтъква по-широк въпрос с ключово значение за изхода от преговорите: дали евентуално мирно споразумение трябва да помири противоречащите версии за миналото или да позволи известна легитимност на всяка версия и да се съсредоточи върху проправянето на път напред.

Като набляга на признаването, Нетаняху също така извежда няколко дълбоки, нерешени въпроси: може ли Израел да запази своя характер на еврейска демократична държава и в същото време да осигури равни права и възможности на гражданите от други вероизповедания и произход? При положение че по-голямата част от населението има светски убеждения, кой тълкува еврейските закони и обичаи за обществените институции и обществените места? Дали юдаизмът е религия, народност или и двете?

“Основателите на държавата Израел и основателите на ционизма са смятали, че щом веднъж имаме държава, ребусът с еврейския характер ще бъде решен. Мисленето им е било напълно погрешно”, каза вицепрезидентът на Израелския институт за демокрация Йедидия Щерн.

“Ние не знаем какво означава еврейска държава. Но означава ли това, че трябва да се откажем от нея? В никакъв случай. Иначе бих си ...

Свързани новини: