“Чаените партита” на Европа

Приблизително от 2010 година “Чаеното парти” - едно от теченията в Републиканската партия - обърна с главата надолу американската политика. То има разнообразни проявления, но повечето от членовете му изповядват три убеждения: че управляващият елит е загубил връзка с основните идеали на Америка, че федералното правителство е раздут, обслужващ единствено себе си Левиатан и че нелегалната имиграция е заплаха са обществения ред.

Движението “Чаено парти” е в основата на конфликта, който раздира американската политика и създава трудностите пред реформирането на бюджета и имиграционните закони.Подобно нещо се случва сега и в Европа. Партиите на недоволството са във възход. За традиционните партии и гласоподавателите, обезпокоени от техния успех, опитът на Америка в отношенията с “Чаеното парти” предлага полезни уроци.

Има големи разлики между “Чаеното парти” и европейските бунтари. Докато фракциите на “Чаеното парти” се изявяват в рамките на една от традиционните партии на Америка и са вкоренени в една почетна традиция на консерватизъм, изповядващ една ограничена роля на правителството, техните аналози в Европа са малки, бунтарски организации, някои от които са от крайното дясно. Европейците са още по-разнообразни от американците. Партията на прогреса в Норвегия е коренно различна от мародерската “Йоббик” в Унгария.

Найджъл Фараж и салонните досадници от Партията на независимостта на Обединеното кралство (ПНОК) гледат с подозрение отвъд Ламанша към Марин льо Пен и нейния Национален фронт. Но има общи черти, които свързват европейските бунтари и “Чаеното парти”. Това са гневни хора, вторачени в по-малко сложните отминали времена. Те се тревожат от имиграцията. Произхождат от затруднената средна класа - тази на хората, които смятат, че елитът на върха и използвачите на дъното преуспяват за сметка на обикновените отрудени хора. Те вярват, че центърът на властта - Вашингтон или Брюксел - гъмжи от бюрократи, които кроят схеми за управление на живота на хората.

Традиционните политици в Европа опитаха да маргинализират бунтарите като ги обрисуваха като откачени, расисти или фашисти. Но това не проработи отчасти, защото много от бунтарите полагат съзнателно усилие да станат порядъчни. ПНОК, Националният фронт и Партията на свободата в Холандия поотделно биха могли да спечелят мнозинството от гласовете на европейските избори през май.

Във Франция 55 процента от студентите казват, че биха обмислили дали да гласуват за Националния фронт. Партията на прогреса влезе в правителството на Норвегия. Словакия има нов областен управител от крайното дясно. Ако вземем предвид и бунтовниците отляво като “Сириза” в Гърция или движението “Пет звезди” в Италия, традиционните партии в Европа са по-слаби от когато и да било след Втората световна война.

Политическото бунтарство процъфтява донякъде, защото традиционната политика се справя зле. Правителствата насърчаваха потребителите да вземат заеми, оставиха банките да правят каквото си искат и поставиха еврото в центъра на европейския проект. През изминалите пет години обикновените хора платиха цената за тези грешки под формата на по-високи данъци, безработица, орязване на социалните придобивки и замразяване на заплатите.

Това списание споделя позицията на “Чаените партита”, че модерната държава често изглежда сякаш е направена да се грижи само за себе си, вместо за гражданите, на които е призвана да служи. Вярно е, че ЕС няма отговор на проблема, за който определени малцинства от гласоподаватели в много страни смятат, че му липсва легитимност - да се справи със заплахите за еврото. Но европейските бунтари отиват по-далеч.

Когато Герт Вилдерс, лидерът на Партията на свободата в Холандия, нарича Корана “фашистка книга”, а ...

Свързани новини: