Кога започва българската проституция

Колкото и парадоксално да звучи, съвременната проституция се появява в България едва в началото на ХІХ в. и има „вносен“ характер. Строгият живот на българското семейство около домашното огнище в периода на османското владичество се явява сериозна пречка за разпространението на този най-древен занаят. Но започват войните на Русия с Турция и с тях се появяват и първите му представителки. По пътя на руските войници през Европа се „присламчват“ цяла поредица от собственици на развлекателни „театри“, чиито „артистки“ имат сериозни претенции да разтушават войниците след битките.

Успоредно с опитите за модернизация на Османската империя в средата на ХІХ в. моралът във всичките ѝ подопечни територии започва силно да се клатушка. По време на Кримската война 1853–1856 г. висшите чинове на руската армия си позволяват да водят със себе си своите любовници, държанки, слугини и др. След края на войната част от тях остават да живеят в България и полагат основния камък на съвременната проституция в България. Тогава за пръв път в големите крайдунавски и морски градове – Русе, Свищов, Варна, Видин и др., започва да се говори за някакви си „ингилишки“ или руски „уруспии“. Освен с красотата си, те се отличавали и с „умението да примамват семейните мъже, като ги залъгвали по цели нощи в квартирите си“. Тези жени обаче работели „нелегално“ и се криели от турските власти.

През 1876 г. настъпва ерата на „либералния“ турски Митхад паша, поставил си голямата амбиция да реформира Османската империя по европейски образец. Заедно с европейските новости за пръв път по българските земи право на официално съществуване си извоюва и проституцията.

По-богатите турски чиновници, пък тайничко и някои заможни българи, започнали да посещават специалните заведения, за да разнообразяват всекидневието си. За гордост на българските майки обаче сред „уруспиите“ все още нямало нашенки. Целомъдрието, въздържанието и строгата нравственост, в която българските девойки били възпитавани от векове, се явявали сериозна пречка пред разпространението на явлението. А и патриархалните закони и съдът на обществото били доста строги. Достатъчно е да напомним, че в тези времена старейшините и духовните лица вземали цяла поредица от мерки само при подозрение в изневяра, камо ли пък за съзнателно прелюбодейство. Наказанията се простирали от обикновено мъмрене, пост и молитви, до затваряне на момата или невестата в къщата на махленския свещеник за определено време. Представете си само какъв позор за рода на жената би означавало това!

С първите успехи на руските войски на територията на България десетки групи проститутки от Одеса, Букурещ и Будапеща преминали Дунава и нахълтали в страната. Цветист спомен за „дашните“ девойки ни е оставил българинът Михаил Греков, участник в националноосвободителното движение, водач на доброволческа чета в Руско-турската война, а впоследствие сътрудник в Гражданската руска канцелария за управление на освободените български земи. Ето какво пише той: „В град Кюстенджа се събраха десятки хиляди мъже и може да се каза, нито една жена. За жените, що живееха със семействата си в тоя град, не става дума… ала жените дойдоха да търсят мъже. Тях ги изпрати доста културна Румъния като излишък на своите сили, а също и много жени чифутки (на тур. – еврейки) изпрати Австрия и Южна Русия. Дойдоха жени и от семейства, и (от) измета на обществото, да дирят стръв…“

Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., чиито Балкански военен театър се разпростирал на преобладаващата част от територии от припечеленото. Наложило се руското командване да определи отделен офицер, гвардейския щабскапитан фон Бранденбург, който да се занимава с „тъжбите“ им. От тях за пръв път почтените българи научили, че „падналите жени печелят толкози, ...

Свързани новини: