Централна Азия: вътрешната нестабилност е по-страшна от талибаните

2014 г. със сигурност ще е знакова за Централна Азия - предстои от Афганистан да бъдат изтеглени почти всички сили на НАТО. Според мнозина експерти това рязко ще засили шансовете на талибаните пак да поемат властта в Кабул. Ще нарасне и рискът да последва експанзия на ислямски радикали в Централна Азия.

“Заплахата откъм юг” обаче май е доста преувеличена. За нея се говори от самото разпадане на Съветския съюз, но всъщност освен акции на отделни бойни групи, дошли от Афганистан, през 1998 и 1999 г. до момента не е имало атаки от афганистанска територия. При това нападателите бяха средноазиатци, а не афганистанци.

В историята просто няма случай Афганистан да предприеме агресия навън. Не са решени още и териториалните му проблеми с Пакистан - пущуни живеят от двете страни на границата, тъй че Кабул не признава легитимността й. Идеята за възраждане на “великия Пущунистан” все още е твърде популярна сред елита на този народ. Огромната част от талибаните са пущуни и движението вече контролира съществен дял от граничните територии на Пакистан, влизайки редовно в сблъсъци с негови войски. Тъй че днес на талибаните просто не им е до Централна Азия.

Според експерта от Пешавар Шамим Шахид обаче в т. нар. племенна зона по афганистанско-пакистанската граница в момента са събрани три-четири хиляди въоръжени бойци от Централна Азия. След като НАТО се изтегли, всички те ще останат “без работа” и най-вероятно мнозина ще пожелаят да продължат борбата за тържество на исляма в собствената си родина.

Нека обаче не надценяваме и тази заплаха. В края на 90-те Ислямското движение на Узбекистан (включващо всички централноазиатски бойци в Афганистан) наистина зовеше за “освобождение” на Централна Азия, но днес лидерите му застават на доста различни позиции. Като същински следовници на исляма те вече не държат да “освободят” най-вече мюсюлманите в собствените си страни, а главно там, където “неверниците” ги потискат най-силно. И нищо чудно средноазиатските въоръжени бойци, вместо да се върнат в родината, да потеглят за съвсем други точки от земното кълбо.

Но дори някои да се върнат у дома с оръжие в ръце, най-вероятно ще срещнат достоен отпор. Заради специфичния географски релеф бойците от Афганистан на практика винаги минават таджикистанската граница. “Ще опитват може би да си пробият път. Но да напомня, че днес армията на Таджикистан вече не е като през 90-те, а далеч по-добре обучена и екипирана. Нали се справиха със своите бунтовници в Хорог, дори без чужда намеса.

А щом ножът опре до кокала, сто на сто ще се примолят на Москва за помощ. И ще я получат, няма как. За да успеят тези авантюри от афганистанска територия, задължително трябва да ги подкрепят бунтовници в самия Таджикистан. Или поне там да цари масово безразличие към евентуална победа на ислямистите. Засега не виждам нищо подобно. И в момента планове от този род нямат бъдеще”, коментира ситуацията пред Росбалт политологът Аждар Куртов.

Друг крайно важен проблем за Централна Азия през 2014 г. ще са неспирните бунтове в Киргизстан. Фактически там победи охлокрацията; територията вече не представлява държава. Борбата за влияние се води понякога между явно престъпни босове, използващи тълпи от полупияни погромаджии като единствен тежък аргумент. Крайно вероятно е пак да последва смяна на властта.

Нов мащабен метеж ще постави в доста трудно положение и Кремъл, безпрецедентно подпомогнал вече Бишкек във въоръжаването на войските. Започнат ли киргизстанските власти силови действия срещу “революционните” криминални типове, най-вероятно ще завалят обвинения, че “убиват киргизстанци с руски оръжия”. И ако поредната киргизстанска революция успее, Кремъл може вмиг да изгуби извоюваното с толкова труд влияние в размирната страна.

Друга потенциална опасност е нестихващото крайно напрежение между киргизи и узбеки в ...

Свързани новини: