Зимата на британското удовлетворение

Добрата изненада дойде в края на лятото: британската икономика възобнови растежа си. През пролетта перспективите бяха сиви. Независимата държавна организация Office for Budget Responsibility (OBR) залагаше на растеж 0,6 % тази година. По-добър, отколкото във Франция, разбира се (0,2 %), но тази цифра идва след три години на почти стагнация с тримесечия в рецесия. Дейвид Камерън, който дойде на власт през 2010 година, за да сложи край на провала на левицата, бе обвиняван, че е направил най-лошото.

През второто и третото тримесечие на 2013 година икономиката ускори темпа на годишна основа до близо 3 %. За цялата година се очаква невероятният резултат от 1,4 % и на гребена на тази вълна растежът през 2014 година трябва да бъде 2,4 %, според OBR. В общи линии, колкото в САЩ. Франция ще има едва 1 %, Германия ще отчете 1,6 %. Великобритания изглежда е излязла от кризата. Финансовият министър Джордж Озбърн побърза да се изправи пред Камарата на общините, за да се похвали: “Политиката на правителството е успех.”

И да изброи добрите новини: безработицата е спаднала до 7,6 %, потреблението е стабилно и държавата ще отчете нарастване на преходите от 8,6 милиарда брит. лири (11 млрд. евро). Точно същата сума, тъкмо обратното, ще се окаже, че недостига на френското правителство спрямо прогнозите!

По-далновидните предвиждания, съчетани със спокойствието заради ниския темп на инфлацията ще улеснят задачата на Bank of England и ще й позволят да не вдига лихвите си и да не спира масираното изкупуване на държавни дългови книжа. За разлика от зимата на недоволството на 1978-1979 година, зимата на 2013-а започна за правителството на Нейно величество като зима на удовлетворението.

“Тежките саможертви започват да се отплащат”, със задоволство обяви финансовият министър. Това възстановяване слага край на оживена полемика, продължила три години отвъд Ламанша, по политиката на строги икономии. Когато Дейвид Камерън спечели изборите през май 2010 година, бюджетният дефицит бе достигнал 10,9 % от брутния вътрешен продукт.

Лейбъристите бяха инвестирали милиарди, за да укрепят държавните служби, и като всички страни, когато кризата настъпи през 2008 година, той искаше да постигне съживяване чрез увеличаване на разходите. Новият премиер реши да направи пълен завой на 180 градуса. Той оряза навсякъде разходите, освен за здравеопазването и образованието. Държавните инвестиции щяха да бъдат свити с 30 %, броят на държавните служители - намален с половин милион за пет години.

Тези строги мерки за икономии са реални: от 2010 до 2013 година структурният дефицит (без да се отчита въздействието на конюнктурата) бе намален с 4,3 пункта от БВП, а това бе “най-голямата жертва” в Европа след Гърция и Португалия. Четири пети от това усилие за икономии дойдоха от намаляването на разходите, а останалата част - от вдигането на данъците, сред които и на ДДС.

При все това британският бюджетен дефицит остава един от най-високите: 6,8 % тази година, а във Франция той е 4,1 %. Камерън и Озбърн се надяваха частният сектор, или с други думи едно ново предприемачество, да поеме щафетата от държавния сектор, за да тегли напред икономическата машина.

Моделът на растежа щеше да се промени: по-малко потребление, но пък повече инвестиции и износ. Макроикономическа смесица по германски образец и микроикономическа - по калифорнийски. Само че три години след смяната на “Даунинг стрийт” 10 нищо такова не стана. Единствено заетостта носеше удовлетворение, тъй като безработицата не тръгна нагоре. Критиците обаче посочваха, че до голяма степен става дума за ускорено трансформиране на работни места при пълен работен ден в частични или временни позиции.

Това идва да покаже, че изненадата от последните месеци е добре дошла. Съживяването на растежа накара лейбъристите да променят ъгъла на стрелбата. Сега те клеймят застоя в доходите, бедността ...

Свързани новини: