Разкази за Иван

Б. р. - Светът е голям и зад всеки ъгъл дебне по един Иван… затова: С усмивка, вино и писалка на 7-ми януари празничен поздрав подготвя един познайник на Иван, който обаче не е Иван – писателят Начо Христосков, пишат ни от ИК “Летера”. В книжарница “Хеликон”–Пловдив, от 16 до 18 часа, с комплименти ще посрещнат Ивановци и с автограф ще ги изпращат – върху мъдрата и смешната книга за Иван.

Начо Христосков е завършил българска филология в шуменския университет „Константин Преславски“. Организатор и художествен редактор в сферата на културата, преподавател, чест гост в редица национални и регионални литературни издания, а също и почетен член на журито в множество конкурси за литература и превод. Осем години е директор на най-старото българско издателство – „Христо Г. Данов“. Пише разкази, новели, роман. Негови творби са превеждани и печатани на немски език. Следва един разказ от книгата.

ТЕАТЪРЪТ

Смъртта се появи на сцената внезапно. Нямаше я в сценария и затова всички изтръпнаха от изненада…
Тя беше облечена в черна дрипава рокля. От полите ѝ просветваха дупки като очи на мишка. По-надолу дългите кафяви нокти на босите ѝ кокалести нозе стърчаха заплашително. Сивите очи от трапецовидното ѝ лице гледаха безизразно. Сложи сухата си костелива длан върху рамото му…
Вцепенен от студеното ѝ докосване, актьорът Иван потръпна ужасено… В тишината на театралната зала нейният стържещ глас прозвуча зловещо: Иване, твоят земен живот беше до тук! Остава ти да живееш само още три дни! Да, броено от утре, точно три дни! След това вече ще си мъртъв! Помисли какво точно искаш да направиш през тия три дни! Помисли внимателно!
Иван разтърси глава в леглото… От кошмарния сън целият беше плувнал в пот… Стана, нервно запали цигара… От съня и без кафе тя му загорча повече от всеки друг път, когато палеше на гладно… Отхапа парченце кроасан, пусна кафеварката… От аромата и вкуса на кафето малко се поуспокои…
Часът вече беше осем. В десет актьорът Иван трябваше да е в театъра за поредната репетиция. Влезе в банята да си вземе душ. Ала още щом пусна водата и затвори очи пред него отново се появи Смъртта, коя- то беше сънувал… Гласът ѝ беше по-силен от шума на водните пръски… „Помисли какво точно искаш да на- правиш през тия три дни! Помисли внимателно!“…
Тази репетиция щеше да е поредното изпитание за нервите на Иван. Той беше на 48 години, имаше зад гърба си участия в пет филма, в един от тях изпълня- ваше главната роля. Ролите му в театъра пък бяха де- сетки. Публиката и колегите му го обичаха и приемаха за безспорен авторитет… Допреди половин година, когато в театъра им пристигна новото режисьорче… Кой го беше назначил, така и не се разбра. Завършило едва преди една година театралната академия, то явно се самовъзприемаше за гений… Беше убедено, че и актьорите и публиката трябва да се изкачат до неговия божествен връх, а не той да слиза при тях… Лиготиите и авторитарният му стил бяха непоносими…
Днешната репетиция не правеше изключение.
- Иване! – крещеше с пискливия си глас режисьорчето – Героят ти прави секс с кобила! Макар и само във въображението си, той прави секс с кобила! Разбираш ли? Съзнанието и тялото му са изцяло обсебени от неистовото желание да доведат до оргазъм кобилата!
Разбираш ли? Желание на всяка цена и яростна страст!
Друго, друго изражение на лицето, други движения на цялото тяло и крайниците! Хайде отново!
Иван въздъхна, но се подчини на указанията. Започнаха сцената отново… Пред очите му обаче вместо въображаемата кобила, на сцената на една педя разстояние ...

Свързани новини: