Проф. Александър Кьосев: Аз сега няма за кого да гласувам…

Създават негативен ореол на всеки с публична позиция, достойни хора се оттеглят, казва професорът

Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на българската литература и  по история на културата в Софийския университет от 1988 до сега.
Доктор на филологическите науки, доцент по Философия на културата, политиката, правото и икономиката с труда си „Опити върху културната история на прехода“ (1999) и професор по Европейска културна история ХІХ – ХХ в.
Специализирал е в Чехословакия, Великобритания, Франция, Унгария. Бил е лектор по български език, култура и литература в Гьотингенския университет „Карл Аугуст“ и в университета на Саарбрюкен. Преподавал е история на културата в НБУ и в Пловдивския университет.
Бил е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“, София, (1998-2001). Директор е на Културния център на Софийския университет от 2009
- Наблюдаваме устойчив спад в участието на антиправителствените протести, макар че те получиха допълнителен тласък от студентските протести. Как ще коментирате това?

- Би било странно, ако този дух не падне. 150 дни хората бяха на площада и малко са тези, имащи вътрешна енергия и инат, които могат да издържат на подобно напрежение. Даже имаше момент в предишния етап на протестите, когато самият аз се бях обезверил и казвах, а и досега казвам, че в началото се усещаше сила, а впоследствие, когато хората останаха малко, всъщност демонстрираха мизерност и безсилие. Имаше период - края на август, началото на септември, когато твърдях пред приятели, не публично, че протестите трябва да спрат. Не защото са ненужни, неморални или ненавременни. Напротив - те са всичко това заедно. А защото не е добре да демонстрираш слабост пред по-силен противник. Тогава избухнаха студентските протести. Трябва да кажа, че обществото може само да съжалява, че те не съвпаднаха с юлските. Това беше чист късмет за управляващите. Ако бяха съвпаднали, това правителство щеше да бъде „отсвирено” веднага. Тогава студентите бяха в сесия и докато се наканят, парламентът влезе във ваканция. Протестиращите се разминаха на площада, което е тъжно. В някакъв смисъл беше пропуснат шанс. А нормално е енергията да отслабва, хората не са от желязо…В началото аз водих своя осемгодишен син на  протестите, тогава когато те бяха „красиви” и „смешни”. И той беше развълнуван, беше голям враг на правителството (смее се). После започна да говори (очевидно уплашен), че полицията го е била, което не е вярно, а накрая заяви, че не иска да протестира повече, защото му е омръзнало… Т. е. той имаше някакви детски фантазии и смея да кажа, че тази инфантилна реакция е валидна за цялото ни общество.

- Погледнато в по-широка рамка, дори и извън националното, на какво са симптом сегашните протести?

- Благодаря за въпроса, на подобни неща трябва да се гледа именно дългосрочно, в голямата картина. Българските медии имат много „бързоликвиден” дневен ред. И задават като по команда едни и същи въпроси: „Какво мислите за окупацията?”. Сякаш тя е най-важното нещо на света и сякаш не се вписва е една по-едра картина на протестите в България и извън нея. Протестите са нужни и очевидно демонстрират разцепване между политическия елит - в български план, и не само. Това се случва в Украйна, Турция, цяла Европа, целия свят. Получава се страхотен социален процеп между елитите, политически и финансови, и нас.

- А породилата се социална енергия ще запълни ли този процеп?

- Страх ме е да правя прогнози…Очевидно в момента отсъстват ясни и рационални субекти с планове за бъдещето. И това може да причини страхотни катаклизми в дългосрочен план. Надявам се да не съм прав. Очевидно е, че ние сме в момента в„ленинска” ситуация - елитите не ...

Свързани новини: