За успешната интеграция не се говори

В един град в бившата Германска демократична република, след като прочетох откъс от книгата си “Критика на чистата толерантност”, слушател поиска думата. Според него бях съвсем прав в критиката си към политиката на помирение на либералните общества по отношение на фанатиците и фундаменталистите, но какво бих предложил като решение?

“Съвсем нищо”, отвърнах. Преди да се захванем с решаването на който и да било проблем, трябва първо да го признаем и опишем. Това е моята задача. Всичко останало е задача на политиците. А какво бихте предложили вие?”, запитах. “Да се изпратят всички чужденци обратно в родните им страни и да се върне Германия на германците”, отвърна спокойно човекът си седна.

В залата настъпи оглушителна тишина. Не знаех дали това е признак за одобрение или възмущение.

“Това е чудесна идея”, казах, “но тъй като по природа съм склонен към предпазливост, бих искал да предложа първо да я изпробваме. Да призовем всички чужденци, които живеят и работят в Германия, да спрат работа за един ден. Да видим какво ще се случи и как Германия ще се справи без всички тези хора и на следващия ден ще обсъдим отново Вашето предложение. Съгласни ли сте?”

Тишината в залата се превърна в колективна въздишка на облекчение.

Нямах желание да се аргументирам абстрактно или морализаторски, затова възприех практичната позиция: ние се нуждаем от тези хора, ние зависим от тях, нашето благосъстояние зависи от тях, без тях бихме били по-бедни.

От днешна гледна точка, трябва да призная: по-глупава аргументация не би могло да има. Тя се основава на мисленето в категории като разходи и полза, която в животновъдството кара умния стопанин да се отнася добре с животните си, за да дават повече мляко.

По отношение на хората този принцип всъщност не е приложим, а когато това се случва, оставя неприятен послевкус. Както например, когато във връзка с изгонването на евреите от Германия се оплакваме, че сами сме си навредили, понеже евреите са дали толкова значим принос към немската култура. Само че трябва да се внимава кой в днешно време получава Нобеловите награди.

Но нашир и надлъж се спори точно по този начин. Да, миграцията и мигрантите водят до разходи, но в крайна сметка те ни носят повече, отколкото ние харчим за тях.

При това всеки има собствен източник, на който да се позовава - получастният Институт за бъдещето на заетостта, държавният Институт за изследване на трудовия и професионалния пазар на Федералната агенция за заетостта, Институтът за германската икономика - всеки от тези институти служи, за да представлява интересите на своите поръчители.

Много от изчисленията, с чиято помощ трябва да бъдем убедени, че имиграцията е “благословия за Германия”, са прогнози и компютърни симулации, подобни на онези прогнози и компютърни симулации, с които се “изчислява” климатът през 2050 г. Със същите методи може да се стигне и до извода, че имиграцията е “проклятие за Германия”.

Фактът, че около “миграцията” възникна цяла индустрия от изследователи на миграцията, социални работници, финансирани от държавата сдружения в обществена полза, помощници и доставчици на услуги, може да бъде оценен позитивно - като мярка за създаване на заетост, която гарантира работата и доходите на хиляди хора. Никога досега в историята на миграцията не е имало толкова мащабна грижа за мигрантите. Това, което държавата с помощта на своите агенции постига днес, по-рано беше задача на местни дружества, само че те разполагаха с много по-малко ...

Свързани новини: