Свръхбогатите се превръщат в диктаторите на 21 век

в. Сидни морнинг хералд

В края на миналата година инвестиционната банка “Креди Сюис” публикува годишния си обзор на световното богатство. Сред многото показателни факти, един особено привлече вниманието. В Русия едва 110 души притежават смайващите 35 процента от националното богатство. Същевременно 93,7 на сто от руснаците имат по 10 000 долара или по-малко.

Но бидейки страната с най-голямо неравенство в разпределението на богатството, тя е просто най-яркият пример за световна тенденция, която вероятно представлява една от най-големите заплахи за демокрацията днес - широко разпространение на олигархията.

Проблемът не е само в това, че някои хора днес са баснословно богати, а в това, че несъразмерното богатство върви все повече с несъразмерна власт. Тук Русия отново е христоматиен пример за опасностите. През 90-те години шепа бизнес магнати със стабилни връзки се облагодетелстваха от близките си отношения с ръководения от Борис Елцин Кремъл. Те се възползваха от приватизацията на най-ценните държавни промишлени предприятия - най-вече от голямото петролно богатство.

Тези магнати не се свеняха да използват икономическата си сила за политически цели. Те финансираха преизбирането на Елцин за президент през 1996 година, контролираха назначенията на министрите и диктуваха правителствената политика. Не е чудно, че много скоро бяха наречени олигарси - олигархия на гръцки означава управление на малцинството.

Един от тях, наскоро починалият Борис Березовски, уреди издигането на бивш офицер от КГБ до поста министър-председател. Оказа се обаче, че Путин бе повече от неблагодарен. Щом стана президент, той бързо отряза някогашния си покровител и го принуди да замине в изгнание. Путин подряза крилете и на други магнати от времето на Елцин (най-вече на Михаил Ходорковски, който съвсем наскоро бе пуснат на свобода след прекарани 10 години в трудов лагер).

На тяхно място издигна нова група от бизнесмени, много от които имат връзки с бившите служби за сигурност на Съветския съюз. Нему те дължат натрупаното си състояние. Един от тях, отново член на школата на КГБ, на име Игор Сечин, притежава най-голямата петролна компания на страната и е възприеман от някои като втория най-силен човек след Путин.

Но това не е само проблем на Русия. Глобализацията и мощните икономически сили, които тя освободи, донесоха диспропорционално богатство и власт на малоброен нов елит. Наричайте ги както желаете: суперкласа, плутократи, “световна меритокрация”. Те са пример за връзката между богатството и политическата власт. Това положение все повече дразни избирателите в различни краища на света - от Лондон до Куала Лумпур.

Това е предизвикателство, което приема различни форми. В Китай членството в управляващата Китайска комунистическа партия в много случаи е лесен начин за забогатяване. Много от сегашните политически скандали са свързани основно с капризите на т.нар. червени принцове, потомците на високопоставените партийни функционери, които олицетворяват специфичния за Китай коктейл от марксистко-ленински приятелски капитализъм.

Благодарение на предприемчиви журналисти научихме някои потресаващи факти за това на каква привилегии се радват роднините на първенци като президента Си Цзинпин и бившия премиер Вън Цзябао. Това обаче надали ни изненадва. Като се вземе предвид, че народната република е управлявана от седем членове на Постоянния комитет на Политбюро на комунистическата партия, е ясно че става дума за малък брой семейства, които упражняват неограничен контрол над една от най-големите икономики в света. При тези условия е естествено политическата и икономическата власт взаимно да се укрепват.

Положението в Китай, разбира се, е следствие от програмата за икономическа либерализация, следвана от автократичния елит. ...

Свързани новини: