Дяволът от кутията или “Феноменът телевизия”

„Феноменът телевизия - трансформация и предизвикателства“ излиза  когато  се навършват 40 години от завършването на първия випуск от профила  „телевизия”на специалността „Журналистика” в Софийския университет: Сред завършилите седмина са Явор Цаков, Мария Пеева, Светла Желязкова, Георги Сотиров и Лилия Райчева, автор на книгата и дългогодишна преподавателка във Факултета по журналистика и масова комуникация и член на Съвета за електронни медии.

Още и създателка на телевизионното състезание „Минута е много”, оценено преди месец в едно изследване на Сова Харис на зрителската аудитория като едно от най-добрите сред  всички телевизионни програми в България, макар да не се излъчва от близо 2 години.

Преди около три века свети Козма Етолийски, един от християнските мъченици на Балканите, изрича пророчеството, че „Дяволът ще влезе в една кутия и ще вика, и рогата му ще бъдат на керемидите”. Кутията може да се приеме за телевизионен приемник, рогата – за антените, а дяволът, който вика оттам… – кой знае кой точно е дяволът – дали съставителите на програмата, или водещите, или пък поканените гости в студиото?

А може би – бизнесът? В началото на 70-те години, когато телевизията се формира като медиен феномен, Лес Браун акцентира върху бизнеса зад кутията.

През 30-те години на миналото столетие Олдъс Хъксли в „Прекрасния нов свят” пък предрича, че ще дойде време, когато човечеството може да загине неинформирано, плаващо в море от информация. Това време може и да не е дошло още, но е факт, че все по-трудно се справяме с количеството и качеството на информацията и все по-трудно общуваме в новата вавилонска комуникационна кула”.

В книгата се изследват значими актуални проблеми на телевизията като част от съвременната медийна среда. Книгата изобилства от документи, позовавания на теорията, обобщаване на практиката и на размисли за телевизията, споделяни от авторката в процеса на съвместната й работа със значими имена в медийния академичен свят като Карол Якубович, Линда Кейд, Джордж Гербнер, Александър Юровски, Колин Спаркс, д-р Младен Младенов, Славко Сплихал и много други.

Сред засегнатите проблеми са цифровизацията, предизборната телевизионна реклама, закрилата на децата от неподходящи за тях програми, характеристиките на съвременната медийна екосистема, т.е. на връзката между социалните мрежи, блоговете и традиционната журналистика, хибридизацията на съдържанието, медийната конвергенция.
.
Разпънати между комерсиалното и политическото и сковани от спецификата на външната си форма, традиционните медии, а сред тях – и телевизията, постепенно, но неотклонно отстъпват аудиторията си на интернет средата. А тя се променя генеалогично. Поколенията на т. нар. цифрови туземци Y и Z, т. е. на родените след 80-те години на ХХ век, според класификацията на Марк МакКриндъл, диктуват новите вектори на комуникационния процес и на технологичните платформи в него.

Динамиката на процесите в медийната система е толкова интензивна, че се оказва трудно да се установи ясна многостранна координация относно ролята ú в съвременността – дали тя е съществена част от демократичното устройство на националните държави, или е самостоятелно транс- и наднационално формирование, което действа на принципа на свободната пазарна инициатива. Или с други думи, дали медиите ще се развиват в условията на все по-засилваща се вследствие на технологичната и икономическа конвергенция дерегулация в полза на пазара или на ефективна за интересите на обществото съвместна регулация.

Във времето на динамични социални, икономически и технологични трансформации става все пò очевидна препоръчаната от Съвета на Европа и назряла необходимост от промяна на самата медийна парадигма. Необходимо е да се изработи  ново, по-широко понятие за медиите, което да обхваща при ясно разписани права и отговорности всички участници, ангажирани с производството и разпространението ...

Свързани новини: