Енигмата антикомунизъм - I. Фашизъм или “комунизъм”

Традиционно е сравнението между „комунизма” и фашизма. Като две капки вода си приличали, много общи черти притежавали.
Специалистът фашистолог Желю Желев в последните си две интервюта твърди даже, че „комунизмът” бил по-лош, по-опасен, „по-завършен” от фашизма. (5 ноември, в. „А Бе Се” (Испания):
„При много случаи съм казвал, че комунизмът беше тоталитарен режим, много по-лош от фашизма”; 27 ноември, „PIK.bg”: „Комунизмът е не по-малко опасен, защото от двата тоталитарни режима той е по-завършен и по-съвършен”).
Ако приемем случилото се в азиатско-европейския социален „експеримент” за „комунизъм”, между него и фашизма действително има сходство, да го наречем поразително сходство. Но има и разлики, три от които са съществени и изобщо не са за пренебрегване.

Ако човек се запознае по-задълбочено с идеологическите постановки, с теорията на „комунизма” и теорията на фашизма, няма начин да не регистрира пълно съвпадение между теорията и практиката на фашизма. И, също така, пълно несъвпадение между теорията на „комунизма” и неговата практика. За това е необходимо само елементарно разбиране; не като кон с капаци да цвилиш идеологическите мантри на уж защитниците на човешките права и гражданските свободи на планетарното население, а всъщност на определени икономически интереси.

Цялата мръсотия на фашизма е изписана – дума по дума, знак по знак - в „Свещените му книги”.

Докато в „комунистическата” класика - в Марксовите теоретични корени (а не в глобалните Ленинови ревизии, или в бълнуващата Сталинова аналитична посредственост) - няма смазани човешки права, украинска гладна смърт, милиони репресирани и избити, ГУЛаг. Нека не ви заблуждават разни образни „диктатури на пролетариата”; те изобщо не означават пролетариатът да обикаля из фабриките и да дупчи с кирки черепите на буржоата!

Втората разлика е в господстващата форма на собственост върху средствата за производство. Фашизмът израства върху частната собственост; „комунизмът” – върху т. нар. обществена собственост (по-точно държавна, и още по-точно – собственост на висшата номенклатура, управляваща държавата). И ако някой смята, че това не е чак толкова съществена разлика, значи този някой не е съвсем наясно с основни политико-икономически положения.

Третата разлика може да бъде разбрана и без да надничате в теоретичните изследвания. Тя може да бъде усетена. Да бъде помирисана.
Само си представете възможните сценарии след края на Втората световна война. Единият – Европа стене под „комунистическия” ботуш. Другият – Европа стене под фашисткия ботуш.

Да приемем реализирането на последния вариант. Тогава ще помиришете разликата. Хиляди комини ще бълват денонощно пушеци и задушлива воня на изпечена човешка плът. Лагери е имало и при сталинизма (като наказателни колонии – вярно, измъчвани и убивани са много хора); но само при фашизма лагерите са изпълнявали важна социално-хигиенизираща функция – да разчистват обществото от „човешките отпадъци”.
И това се извършва в пълно съответствие с фашистката теория за висшата арийска раса (олицетворявана от миниатюрното черепче на Гьобелс) и низшата раса, човешката тор, която трябва да бъде безпощадно изгребана от лицето на земята – в лагерите, първо като работна сила („Arbeit macht frei”), после в газовите камери и накрая изгорена в крематориумите. Евреи, цигани, славяни. Половината социалдемократи. Всички „комунисти”, без изключение.

По принцип смятам за неуместно меренето на кантар, използването на сравнителни и превъзходни степени при оценката на двете еднакво противни и отвратителни социални системи.
„Възвисяването” на „комунизма” над фашизма е очевидно резултат от идеологическа слепота или жалък опит да се харесаш на армията антикомунисти в България при почти пълната липса на антифашисти. Без нотка на ирония бих включил автора на горното сравнение в общата картина при двата варианта на следвоенна Европа.
При „комунизма” Желю Желев бе заточен на село, където да си пише за фашизма и бракониерски да лови риба в речните подмоли.
При фашизма славянинът Желев щеше ...

Свързани новини: