Мерките за сигурност на олимпиадата в Лондон - урок за Сочи?

“Мерките за сигурност в Сочи може и да са драконовски - спомнете си обаче за военния кораб на Темза, системите за ПВО по покривите и войниците по контролните постове на олимпиадата в Лондон.” След волгоградските експлозии Мари Дежевски, наблюдател на “Индипендънт”, сметна за уместно да прокара паралели между методите за постигане на сигурност, прилагани на двете олимпиади.

Дали обаче може и трябва ли да сравняваме игрите, твърде различни по мащаби и заплахи - и доколко опитът на Лондон може да е от полза за домакините на олимпиадата в Сочи?

Лондон получи правото да проведе лятната олимпиада през 2012 г. на 6 юли 2005 година. А на следващия ден в градския транспорт на британската столица отекна серия от взривове, в които загинаха над 50 души.

Затова нищо чудно, че темата за сигурността на олимпиадата бе кажи-речи най-важна при обсъждане на организационните въпроси. Британското правителство не пестеше средствата.

Организаторите на игрите в Лондон похарчиха над един милиард долара за мерки по сигурността.

И в тази операция основното съвсем не бе да се прехвърлят военни кораби в Лондон и да се разположат там зенитно-ракетни комплекси.

Британските служби за сигурност действаха без шум и успяха, без да бият на очи, да проверят данните на близо половин милион души.

Проверени бяха и зрители, и спортисти - делегати от над 200-те участвали отбора, включително спортни чиновници от различни страни. Също така временните и постоянните служители в олимпийските обекти.

Британските вестници нарекоха това “най-голямата подобна проверка от времето на Втората световна война”.

За сигурността на олимпиадата бдяха въоръжените сили и полицията в кралството. Бяха мобилизирани общо 13 хиляди полицейски служители и 17 хиляди военнослужещи.

Отпърво не бе предвидено тъй внушително и забележимо присъствие на военни сили.

Предварителните планове обаче бяха коригирани заради провала на частната охранителна агенция G4S, поела ангажимента да осигури на оргкомитета над 13 хил. служители.

G4S бе получила 57 милион лири, за да обучи гардове за олимпиадата. Но две седмици преди спортния празник ръководителите й признаха, че не могат да подготвят необходимия брой служители.

Депутат от британския парламент нарече ситуацията “срамен бардак”.

Наложи се кабинетът спешно да мобилизира още 5 хил. военнослужещи, мнозина от които бяха принудени да отложат или да прекъснат своя отпуск.

На военните бе разпоредено по-специално да проверяват зрителите при влизане в обектите, където се провеждаха състезанията.

Самите проверки много наподобяваха съответната процедура по летищата. Металдетекторни рамки, преглед на личния багаж.

И военните, и полицаите обаче се държаха приветливо и дружелюбно - разрешаваха да се снимаш с тях и протягаха ръка към децата, викащи “Дай пет!”.

Също тъй видимо бе и военното присъствие около олимпийския стадион, по-точно там, където бяха разположени системите за ПВО - ракетите земя-въздух “Рапира” и преносимите зенитно-ракетни комплекси “Стартрик”.

Властите монтираха на покривите ракети, твърдейки, че се страхуват да не се повтори ситуацията от 11 септември 2001 г., когато пътнически самолети бяха използвани от терористи за атентати в САЩ.

Тъй че в четири лондонски района бяха разположени “Рапири”, а в два района - “Стартрик”. В столичния район Боу един зенитно-ракетен комплекс бе монтиран на върха на водоразпределителна кула и това разтревожи мнозина жители.

Увериха ги впрочем, че системата за ПВО ще бъде управлявана от добре подготвени и обучени войници, а ракетите ще се използват само по заповед на държавното ръководство и в случай на сериозна заплаха.

Не успяха обаче да успокоят всички. Възмутени, жителите на 15-етажна сграда в Лейтънстоун изобщо не се зарадваха на ракетния комплекс, изникнал на ...

Свързани новини: