Възходът на евроскептичните партии и кризата на доверието

След екзистенциалната криза на еврото от 2012 г. през 2013 г. имаше относително икономическо спокойствие. Започна обаче да се очертава една друга криза: възходът на евроскептицизма и сривът на политическото доверие.В целия Европейски съюз политиците осъзнаха, че повече не могат да се отнасят към партиите, които наистина не харесват ЕС, като към периферни движения.

На изборите за Европейски парламент през май 2014 г. рекорден брой места се очакват да получат крайнодесни, националистически или евроскептични партии.

Това е разнородна група, но общото им оплакване е, че “Брюксел” “диктува” живота на хората, без те да могат да направят кой знае какво. Проучванията на общественото мнение през 2013 г. показаха, че повечето френски и холандски места в европарламента може да бъдат заети от крайнодесния френски Национален фронт и холандската антиимигрантска Партия на свободата.

Трудно е да си представим по-голямо и символично връщане назад: и двете страни са сред държавите основателки на ЕС.

Марин льо Пен, лидерката на Националния фронт, и Герт Вилдерс от Партията на свободата - двама от най-ловките лидери в евроскептичния лагер, се зарекоха да създадат паневропейска “патриотична” партия.

В нея казаха, че ще се включат и други подобни партии от Австрия (Партията на свободата), Белгия (”Влаамс беланг”), Италия (Северна лига) и Швеция (Шведски демократи).

Ако успеят да съберат 27 евродепутати от седем страни, тези партии ще могат да сформират официална политическа група в парламента на ЕС, която ще има право на финансиране и на председателски постове в парламентарни комисии.

Очаква се за пръв път в европарламента да влезе гръцката неонацистка партия “Златна зора”, а унгарският й еквивалент “Йоббик” вероятно ще увеличи броя на евродепутатските си места.

Евроскептичната Партия на независимостта на Великобритания би могла да излезе напред във вота през май. Евроскептичната финландска партия “Финландците” е на второ място по обществена подкрепа, а Датската народна партия е третата по големина в страната. Дори в Германия има нова евроскептична партия - “Алтернатива за Германия”.

В същото време общественото доверие в ЕС е рекордно ниско.

Проучване през пролетта на 2013 г. показа, че броят на хората, които не вярват на европейските институции, е нараснал драстично между 2007 и 2012 г. Най-осезаема е била промяната в Испания - от 23 на 72 процента.

Обща тема е враждебността към имигрантите. Но на европейско ниво, където хората са склонни да се съсредоточават върху техническото спазване на европейските правила, рядко се решават въпроси, свързани с психологията и политиката на миграцията.

Има и други проблеми.

Икономическата криза принуди страните от ЕС да предоставят на Европейската комисия мощни нови инструменти за наблюдение на бюджетите на държавите членки.

Промяната, която има дълбоки последици за националния суверенитет, беше направена без почти никакъв публичен дебат на национално ниво.

Националните избори идват и си отиват, без почти да се споменава ЕС, дори в Германия, която плати най-много, за да спре срива на еврото.

Политиците освен това продължават да играят старата игра, при която приемат нещо непопулярно в Брюксел и след това работят срещу него у дома.

ЕС навлиза в 2014 г. в особено състояние: той се бои от възхода на евроскептицизма, но не е способен да намери убедителна контратеза. Предоставя повече правомощия на Брюксел, но не и демократичен мандат.

Всичко това не предвещава нищо добро за мобилизиране на младите избиратели, от които се очаква да отидат до урните през май.

БТА

* Материалът е отпечатан в годишното списание на “ИЮ обзървър” “Европа в обзори 2013″

Прочети цялата новина

Свързани новини: