Игла да пуснеш, антикомунист ще уцелиш

Продължение виж тук първа част “Енигмата антикомунизъм - I. Фашизъм или “комунизъм”

ІІ. Фашизъм, вместо „комунизъм”

Ето, от близо четвърт век всички сме свидетели на (и действащи лица във) вихрещия се антикомунизъм. И няма сериозен анализ на изходните позиции при тоталното отричане, на прозрачната или прикрита мотивация, на поставените цели и преследваните резултати от въпросната активност.
Първо се налага да обясня, че от гледна точка на прецизната научна терминология антикомунистите по целия свят са особен род Ghostbusters (ловци на духове), с други думи Communistbusters (ловци на комунизъм). Автентичен комунизъм досега не е имало никъде и едва ли ще има в близките столетия (да не казвам хилядолетия, което една утопия напълно си заслужава).
Вече съм анализирал, че битката бе за собствеността върху етикета „социализъм”. Западът бяха социалистите. За Изтока остана да са комунистите, макар изобщо да не бяха помирисали комунизъм. Нещо повече, обвинението „комунизъм” по-нататък бе употребявано произволно, по отношение на каквото и да било, ако това „каквото и да било” не допада на лидерите на западната цивилизация, и главно ако застрашава интересите на корпоративния капитал.
Обяснявал съм и на друго място, че за безпринципната произволност на въпросната злоупотреба говори и историческият факт, че заклеймяващият етикет „комунизъм” бива безпардонно лепен на различни (често и коренно различни) обекти:
1. Сталинисткият тоталитарен режим;
2. Съвременната олигархично-криминална руска система;
3. Пограничните израелски военизирани кибуци;
4. Кървавата камбоджанска месомелачка на Пол Пот и Йенг Сари;
5. Малоумната всеобща идеологизация в мизерната империя на Мао;
6. Модерният Китай с уникално синхронизирани икономическа либерализация и политическа стагнация;
7. Скандинавският модел (като признат социализъм е жив зародиш на един бъдещ комунизъм);
8. Литературно-теоретичната утопия „комунизъм”;
9. Комунизмът като научна теория;
10. Венецуелският национализъм на Чавес и Мадуро;
11. Всеки опит за одържавяване на структуроопределящи отрасли (както впрочем го е правил и Де Гол след Втората световна война) и какво ли още не.

Изобщо не съм сред любителите, камо ли пък сред защитниците на смазващата тоталитарна машина на източноевропейските квазикомунистически режими.
Да напомня все пак, че сред армията родни антикомунисти съм един от малцината, уволнявани и репресирани тъкмо за „антикомунистическа дейност”. Проблемът, повтарям, не е в съдържанието, а в етикета. Затова предпочитам, когато говоря за някакви „комунизми” (имайки предвид добре познатата ни от „45 години стигат!” социална действителност),  да употребявам кавички.
Но и проблемът със съдържанието и етикетите в крайна сметка е бял кахър. Истинската тревога се поражда от обстоятелството (странно защо незабелязано досега), че в България гъмжи от антикомунисти (игла да пуснеш, антикомунист ще уцелиш!), а няма пукнат антифашист; че и там, където са поостанали за цяр, се крият зад ъглите, за да не ги смачкат тотално. Защо? Нима фашизмът вече го няма изобщо, изпарил се е и като теория, и като социална практика? Или вече е обявен за хуманно обществено устройство? А може би Европейският парламент е осъдил (без да сме разбрали) антифашизма като човеконенавистническа и престъпна идеология? Нищо подобно!

Мнозинството антикомунисти (надявам се!) са мотивирани от естествения стремеж към търсене на отговорност от управлявалата страната клика, към ликвидиране на последствията от престъпната социална практика, към духовно разбуждане и утвърждаване на десетилетия потисканата свобода.
Друга част от антикомунистите, нека си го кажа отсега направо, са фашисти. Волни или неволни. Съзнателно или не чак толкова съзнателно бъркащи комунизма с антифашизма: всеки антифашист е комуняга; значи трябва да бъде мразен! (А и вярно: борбата с фашизма – като органична част от световната антифашистка коалиция – е страница от биографията на Русия и българското партизанско движение). И търсещи положителни исторически импликации във фашизма като естествен най-резултатен антикомунистически феномен.
Омраза ...

Свързани новини: