Бенджамин Пърси: Всички имаме козина отвътре

Моето интервю с Бенджамин Пърси, писателя с най-дълбокия глас, който някога съм чувала

В своя роман “Кървава луна” (Сиела) Бенджамин Пърси разглежда познати теми, свързани с пубертета и съзряването – разведени родители, първи влюбвания, първи страсти, промяна на тялото, тайни и забранени лас- И всичко това на фона на терористични атаки, вилнеещи върколаци и надвиснала пандемия. С други думи, този роман не се поддава на лесна класификация.

Класически роман на ужасите ли е това? Тийнейджърска приказка? Алегория за превземането на страната ни от тероризма? Да, всичко това. Но и нещо много повече. Разговарях с Пърси – гласът му е много дълбок, сигурно такъв би бил гласът на вълк, ако можеше да говори, – за неговия роман и сюжета му, който, въпреки борбата на реалността с ужаса, резонира изключително дълбоко в нашето съвремие.

- Получих книгата ви в средата на април – особено подходящ момент, като се има предвид съвпадението с ужасния бомбен атентат на маратона в Бостън и произтеклите от това дебати за тероризма, ксенофобията, правителственото наблюдение. Какво ви накара да пишете за тези неща?

- Винаги съм бил наясно, че някои от най-дълго оцелелите и въздействащи хорър истории са посветени на културни проблеми. Първият пример за това е Франкенщайн. Създаденото от него същество въплъщава всички бурни чувства, които технологията и науката предизвикват, когато човек си играе на бог. Имаме и „Нашествието на крадци на тела”, който се отнася до Червената заплаха, надигнала страховете от комунистите сред нас. Мислех си от какво точно се страхуваме сега – страхуваме се от болести и от зарази. Заглавията в медиите постоянно споменават свински грип или птичи грип. Освен това се страхуваме от тероризма. Исках да прекарам острието си по нерва на момента все едно, че вдигам огледало с пукнатина. Очаквам хората да разпознаят в това огледало конкретни политически фигури и културни проблеми. Опитах да забуля отражението и да размия очертанията му, за да могат всички изпънати нерви да се сплетат в едно.

- Добре, но защо хорър? И защо използвате върколаци, за да отразите проблемите на обществото?

- Израснах с този жанр – както и повечето от нас. Бях обсебен от уестърни, научна фантастика и шпионски истории, но не друго, а именно хорърът ме омагьосваше. Прочел съм всичко от Стивън Кинг, Питър Строб, Ан Райс, Дийн Кунц. По-късно прочетох Шърман Алекси и Фланъри О’Конър. До този момент мислех, че всяко разказване на истории е определено като жанр. Липсваше ми компулсивната увлекателност на популярната художествена литература и затова с „Кървава луна” се опитвам да застана на две територии подобно на Джъстин Кронин, Маргарет Атууд или Кормак Макартни. Може да описвам експлозии, но го правя с красиви фрази.

А върколаците винаги са ме омайвали. Като дете дори изпълнявах „церемония на вълка”, където наистина се опитвах да се трансформирам във върколак. Реших, че върколаците са подходяща и ясна метафора по отношение на ксенофобията. А и в този мит има нещо, на което всички можем да разчитаме – неотприщената идентичност. Всички имаме по нещо диво в същността си, което всеки момент може да подаде ноктите си. Всички сме съжалявали за поведението си в предишната нощ. Ето затова доктор Джекил и мистър Хайд въздействат така, а Невероятният Хълк е толкова популярен.

- Книгата третира важни национални и глобални проблеми по невероятно убедителен начин, при все че са замесени върколаци. Какви проучвания направихте за това?

- Посетих много лаборатории, направих много записки, опитвайки се да проследя хлъзгавата научна материя зад прионите и ваксините, защото исках моите върколаци да бъдат не просто виещи срещу луната животни, а нещо, което да е истински хорър. ...

Свързани новини: