Беше ли грешка Южен Судан?

Бащата на южносуданската съпротива - покойният д-р Джон Гаранг - никога не е изключвал напълно възможността за отцепване от Севера и създаване на нова независима държава. Но и не е отстоявал тази идея. За него отцепването беше последна възможност - вариант, който да бъде избран само ако пропадне всичко останало. “Ако не можем да отговорим на предизвикателството и да се сдобием с нов Судан, е по-добре Судан да се раздели, преди да се разпадне”, казваше той в речи, произнасяни на континента и по света.

Но неговото виждане, неговата мечта винаги е била да се посрещне това предизвикателство; да се създаде нов Судан, който да осигури възможност за мирно съжителство на чудното му многообразие от народности и да даде на всички тях глас в управлението на държавата. През януари 2005 г. на церемонията по подписването на общото мирно споразумение в Найроби, което сложи край на продължилата десетилетия гражданска война между суданското правителство и бунтовниците от Народното движение за освобождение на Судан, оглавявано от Гаранг, той отново каза това пред двайсетте хиляди суданци и петнайсетимата африкански държавни глави, събрали се за случая: “Това мирно споразумение е сигнал за началото на единен Судан независимо от расата, религията или племето.”

Шест месеца по-късно хеликоптерът му се разби при обстоятелства, които продължават да подхранват конспиративни теории. Гаранг умря и с него умря всяка надежда за обединен Судан.

Виждането на Гаранг никога не е било особено популярно сред сънародниците му и това е разбираемо. Отцепването изглеждаше (и в крайна сметка беше) постижима цел, докато свалянето от власт на суданския президент Омар ал Башир и неговите довереници беше доста по-трудно предизвикателство; а след като векове наред бяха понасяли потисничеството на управителите на Севера, южняците получиха правото да се чувстват достатъчно онеправдани, за да искат напълно да скъсат връзките.

Дори в собствената си партия Гаранг трябваше доста да настоява за единството. Без силата на неговата личност и под ръководството на неговия заместник и твърд привърженик на отцепването устремът бързо и необратимо се обърна в противоположната посока. Международната общност, предвождана от активисти от САЩ, даде силен тласък в същата посока.

Съвсем естествено, когато дойде референдумът през 2011 г., южносуданците гласуваха категорично в подкрепа на създаване на нова, независима държава. Роди се Южен Судан.

Едва три години и половина по-късно най-новата държава в света е на прага на разпадането. Армията на президента Салва Киир, която е единствената работеща институция, е разделена между неговите поддръжници и тези на вицепрезидента Риек Мачар. Боевете в столицата Джуба и на други места приемат опасни етнически оттенъци. Хиляди са убити, десетки хиляди бягат в други страни, а стотици хиляди са разселени в границите на Южен Судан.

“Още преди да избухнат новите сражения през декември, 88 процента от здравеопазването и основните услуги в Южен Судан се осигуряваха от неправителствени организации”, отбеляза “Лекари без граници” (ЛБГ) в последното си спешно послание. Сега много от тези неправителствени организации ги няма (ЛБГ е забележително изключение), а положението бързо се влошава. “Тежката и без това ситуация става все по-зле”, заяви ЛБГ.

Петролът - единственото известно предимство на страната, напълно спира да тече; толкова пълно, че дори китайците, прочути с нежеланието си да се намесват във вътрешните работи на африканските държави, отправят остър укор, съзнавайки значителните си енергийни интереси в Южен Судан.

Накратко, южносуданската държава, едва направила първите си ...

Свързани новини: