Пътят на истината според Мерете Линдстрьом

Норвегия плаща за превеждане на български, да се възползваме

Като се сети човек, че ако норвежката държава не плащаше за превеждане, едва ли щяхме да видим на български „Дни от историята на мълчанието” на Мерете Линдстрьом (изд. „Книгопис”). Те са в романа прясно пенсионирано семейство, когато наемат домашна прислужничка. След 3 години я уволняват и той почва мълчанието. Изрича на ден изречение, на 2 дни изречение, на 3 дни и т.н. Двамата са живели достатъчно дълго заедно, та става и така, но съпругата се измъчва. И почва премислянето. Как и защо се стига дотук. Линдстрьом е шампионка по дисекция на времето.

Романът е за пътя към себе си. Не за истината, за пътя към нея. Той не отговаря на въпроси. Той е дългият път. Той минава „някъде на границата между доловимото и недоловимото”. Литературата на Линдстрьом е в неговата дължина. Дължината пък е функция на обикновеността на героинята: „нито съм прекалено дебела, нито прекалено слаба, гласът ми не е нито нисък, нито висок”.

Това е светът на непоносимост към изключителността. Мъжът е спасен по чудо като еврейско дете през холокоста и живее с неудобство от това. Българският прочит си струва, защото онзи свят ни е непредставим. Какви примерно следва да станем, за да изпитаме потребност да се грижим непрекъснато за нечий чужд гроб, без да знаем каквото и да било за погребания? Хайде, че всяко семейство може да си наеме домашна прислужница, нека го наречем имотност. Макар, че при тях не е точно имотен избор.

И ние сме им непредставими, източноевропейците. Въпросната прислужница е латвийка. Ние никога няма да проумеем спасяването на евреите си, понеже не сме в състояние да го погледнем извън саморекламата… Та за пътя към себе си. Той е невъзможен в състояние на потребност от изключителност. Ние се самовпрягаме всекидневно в нея. Главният ни стимул са медиите: важното е в скандальозното. Телевизията е най-умелият ликвидатор на истина. А нима норвежците си я нямат?

Редакторът и коректорът на романа са си свършили работата. На днешния ни ден то е изключителност.

От Книжен Ъгъл

Прочети цялата новина

Свързани новини: