Уроците на папа Франциск за българските попове

Или за някои деликатни разлики между духовните пастири на католицизма и православието

След десетилетие на широк спектър от скандали - от финансови далавери до сексуални насилия над деца -  милиард и двеста милиона католици по света изглежда най-сетне имат духовен пастир във Ватикана, който сериозно се е заел да разчисти терена на вярата. За по-малко от година, откакто е на власт, аржентинецът Хорхе Марио Берголио, почти неизвестен доскоро йезуитски прелат, е на път да промени драматично функционирането на католическата машина и да засрами както много от предшествениците си на Светия престол, така и маса други духовни лидери от различни религии, претендиращи за духовна и морална чистота. Или да претърпи поражение в опита си да наложи гласност и перестройка в Светата църква.

Първо, той показа с личен пример, че не се интересува от скъпи коли, луксозни хотели и златен “Ролех”. 77-ия си рожден ден посрешна в компанията на четирима бездомници и едно куче. В продължение на месеци новият папа насърчаваше кардинали, епископи и теолози да намерят нов път към вярващите, нова стратегия за бъдещето на църквата, нова доктрина и нови догми. В свободен превод, думите на папа Франциск за католицизма подсказват, че той я вижда като една модерна и общоприемлива религия, преживяваща еволюционни промени. Дошло е време, подсказва папата, да се изоставят всички форми на нетолерантност. Трябва да се признае, че религиозната истина се развива и променя. Истината не е абсолютна и вечна. Дори атеистите приемат Божественото начало. Чрез актове на любов към ближния и хуманни действия атеистът също признава Господ Бог и така спасява собствената си душа, активно участвайки в спасението на хуманността.

Но да не задълбаваме във философско-теологични словесни въртопи. Това, което направи силно впечатление на мнозина е не толкова, че той беше избран за “Човек на годината” от сп. “Тайм”, или че се появи на корицата на елитното списание “Ню Йоркър”. И не случайно, разбира се. Не толкова либералното му отношение към другите религии е изненадващо, колкото свежото му мислене, така необичайно за един прелат, седнал в трона на Свети Петър. Ако трябва с едно изречение да се опише лидерската мисия на Франциск, тя е в неговото послание към служителите на вярата: слезте долу, при хората, чуйте болките и надеждите им, отворете сърцата, но и джобовете си, служете на тях, а не на себе си.
“Ако претендирате да сте (духовни) пастири, вие трябва да миришете на стадото…”, така буквално каза папата на сановниците си от всякакъв ранг и географски ширини. Нашата църква или трябва да се реформира,откривайки нов “вътрешен баланс”,  или ще рухне като кула от картон, каза папата пред едно йезуитско списание.

Да ме прости Бог, че пиша на тази тема, тъй като може и да не обича да се занимавам с подчинените му. Но с течение на десетилетията мнозина от нас са слушали или чели  за  светли примери на духовно водачество от Патриарх Евтимий Търновски през Паисий Хилендарски до Дякона, наречен с обич Левски.
Но както е трудно да се игнорирра тяхното величие и морална чистота, така не е лесно да се забравят образите на хитрия и двуличен селски поп, описан така майсторски от Чудомир, в чийто разкази той търси да ...

Свързани новини: