Задава ли се нова иракска война? Ето как може да се избегне

Много американци са изненадани да видят Фалуджа отново на челните страници на вестниците. Как нещата станаха толкова лоши, че иракското правителство се принуди да поиска американска помощ в борбата си срещу клона на Ал Каида, “Ислямска държава в Ирак и Сирия”?

Това кресчендо на насилието е кулминационната точка на две ясно изразени траектории.

Първата траектория е влошаващото се насилие в Сирия и начина, по който размириците се прехвърлиха в съседни страни. Йордания, Турция и Ливан поеха по-голямата част от бремето на сирийските бежанци, но Ирак страда под тежестта на просмукващото се сирийско религиозно разделение. По много показатели Сирия (предимно сунитска страна, управлявана отдавна от алауитското малцинство) е огледален образ на Ирак (предимно шиитска страна, управлявана дълго време от сунитско малцинство). Ирак едва започваше да се оправя от религиозната си война, когато отровата на сирийския конфликт започна да прониква в политиката му.

Реалната ситуация на място се влоши, след като клонът на Ал Каида в Сирия обяви амбицията си да установи сунитска ислямистка държава от двете страни на сирийско-иракската граница. През изминалата година воинствените взаимоотношения, едва охладили се от иракската религиозна ярост, бяха разпалени отново след като бунтовници навлязоха в провинция Анбар и започнаха да изпращат атентатори самоубийци в Ирак, точно както Сирия правеше по време на иракската война.

Втората траектория е нарастващият авторитаризъм на правителството на премиера Нури ал Малики и извършваната от него маргинализация на иракското сунитско малцинство - забелязващи се отдавна тенденции, които правителството на САЩ пропусна да забележи в стремежа си да напусне Ирак с блясъка на успеха. След пълното изтегляне на американските войски в края на 2011 година, Малики стана все по-дързък в опитите си да свали от власт сунитските политически лидери. Той набеляза за арести високопоставени сунитски фигури, свали популярни сунити от отговорните им постове в правителството си и се отказа от обещанията да интегрира сунити в правителствените институции.

В момента комбинацията от тези две тенденции - влошаващата се ситуация в Сирия и деспотизма на иракското правителство - създаде тежка ситуация в провинция Анбар: свързани с Ал Каида екстремисти, намерили благоприятна среда в сирийския хаос, откриха обща кауза с иракските сунити, които имат истински, а в много случаи и оправдани оплаквания от мястото си в новия Ирак и отношението на иракското правителство към тях.

След повече от две години, през които не обръщаше достатъчно внимание на казана, който кипеше в Ирак, сега американското правителство усеща жегата. Но все още не е ясно дали Вашингтон разбира какво трябва да се направи за решаване на кризата. Ирак има нужда от оръжия и разузнавателна информация - които държавният секретар Джон Кери е казал, че ще осигурим - но има нужда и от съгласувана политическа стратегия, за да се убеди премиера да промени курса на политиката, водеща до все по-голямо разделение на верска основа в Ирак. САЩ се лишиха от голяма част от своите средства за натиск върху иракското правителство, когато се изтеглиха от страната. Сегашната криза може би открива пред САЩ нов път за влияние: да се поставят по-стабилните военни и разузнавателни връзки в зависимост от политически промени, които помагат за включването на малцинствата.

Малики показа ясно своите предпочитания към “мажоритарна” демокрация - такава, в която едно правителство на шиитското мнозинство ще може да управлява, без да е ограничавано от желанията и предпочитанията на малцинството. Въпреки че това желание е ...

Свързани новини: