Изборът на Калфин

„Позитано 20“ отритна най-успешния български евродепутат

Трусовете през последните дни, предизвикани от опита на предишния президент Първанов за разширяване на лявото пространство чрез реанимиране на проекта му АБВ, както и слуховете за алтернативна евролиста начело с Ивайло Калфин, бяха посрещнати първосигнално от повечето медии и коментатори. „Първанов и Калфин скочиха срещу БСП“, „Първанов, Калфин и Румен Петков цепят БСП на конспиративна среща в НДК!“, „Калфин повежда похода на Първанов срещу Станишев“. Заглавията сведоха нещата до обикновен сблъсък между БСП и АБВ, което има амбицията да бъде коректив на социалистическата партия за по-прозрачна и по-социално отговорна политика. До лидерска битка между Първанов и Станишев, между твърдото ядро на левицата и неудовлетворената от ръководството й голяма периферия.
Удивително, една въпросителна се набива на очи с отсъствието си от цитираните заглавия: Защо Калфин, който досега беше едно от знаковите лица на БСП, макар да не е неин член, поема по несигурния нов път?

Мотивите

В писмото до Станишев, с което подаде оставка като ръководител на българските социалисти в Европейския парламент, евродепутатът хвърли обилна светлина върху мотивите си:  „ … аз съм изправен пред абсурден избор между идеите и партийното ръководство, които се оказват все по-несъвместими“. Срещу какво точно се бунтува Калфин? Ето подробности:
    „компромисите в коалиционната политика и кадровите решения на БСП“, които са „стигнали до границата на приемливото“. На това място не можем да не припомним критичната му реакция през лятото срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
    липсата на „прозрачност“ в управлението и на „коалиционно споразумение“. Калфин се обявява против плоския данък, защото той облага хората с ниски доходи пропорционално много повече отколкото тези с високи. Настоява и за яснота по АЕЦ „Белене“ - правителството да декларира ще продължи ли проекта или ще го спре. Двата ангажимента бяха в основата на предизборната кампания на БСП, но някак си тихомълком загърбени след изборите поради съпротивата на ДПС. При наличието на коалиционно споразумение, каквато е нормалната европейска практика, нещата биха изглеждали другояче.
Настоява за принципно отношение към партия „Атака“. На няколко пъти  е казвал, че правителството не може да бъде заложник на националистическата партия.
Калфин се обяви и против това Изборният кодекс да се приема непосредствено преди избори – в разрез с утвърдените европейски практики.
Освен това не спря да участва в дискусиите за бъдещето на България, които Георги Първанов организира в София и други градове на страната. Което автоматично ги причисли към привижданите из коридорите на „Позитано 20“ пъклени планове за реванш на всяка цена на Първанов срещу Станишев.

Изчезващ вид

Причината за решението на Калфин трябва да се търси и в едно качество, което българските политици, заслепени от постове и оплетени в клиентелистки мрежи, все по-рядко притежават. С поведението си той показа, че се числи към изчезващия в България вид на политиците с достойнство. Които не се въртят като слънчогледи, а отстояват собствени позиции и да налагат свой политически стил на поведение.
Във вторник Калфин отново повтори, че е напуснал по принципни съображения и няма претенции към ръководството на БСП за мястото си в евролистата й. Но е факт че през последните месеци той беше изключен от изготвянето на отчетите за свършеното в ЕП от българските евродепутати социалисти и от подготовката на предизборната им платформа. Имаше не една и две индикации, че ръководството на ...

Свързани новини: