Изборите нямат значение, важни са институциите

сп. Форбс

Преди много години посетих “Четирите ъгъла” в американския Югозапад. Това е малък каменен монумент върху платформа от полиран метал на мястото, където се събират границите на четири щата. Монументът може да се обиколи и в рамките на няколко секунди да се посетят четири щата: Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Юта. Хората се редяха на опашка, за да го направят и да бъдат снимани от развълнувани близки.

Обиколката около монумента наистина предизвиква тръпка, защото всеки от тези четири щата има богато развита традиция и идентичност, които придават на техните граници действителен смисъл. И въпреки това при преминаването от един в друг щат няма нито показване на паспорти, нито митническа полиция.

Може да отвърнете, че това, разбира се е така, но става дума за щати, не за държави. Но фактът, че моето наблюдение е банално, не го прави по-малко забележително. Всъщност, прави го още по-забележително. Защото, както веднъж отбеляза покойният професор от Харвард Самюъл П. Хънтингтън, същината на американската система е не толкова демокрацията сама по себе си, колкото нейните институции.

Федералната и щатска система с 50 отделни идентичности и бюрокрации, всяка със своите ясно определени териториални граници, които въпреки това не изпадат в конфликт помежду си, е нещо уникално в политическата история. Тук не споменаваме хилядите окръзи и общини в Америка с техните собствени независими юрисдикции. Много от размирните и разкъсвани от войни страни в развиващия се свят, където съм работил като репортер, биха завидели на това оригинално решение за управление на цял континент.

Наблюдението на Хънтингтън всъщност може да бъде разширено: същината на западната цивилизация като цяло е в институциите. Разбира се, основата за това е демокрацията. Но демокрацията все пак е отделен фактор. Защото просветените диктатури в Азия са изградили солидни меритократични институции, докато слабите демокрации в Африка - не.

Институциите са толкова рутинен елемент на западната цивилизация, че сме склонни да ги възприемаме за даденост. Но, както посочих, това не е така на много от местата, където съм живял и работил. Получаването на разрешително или на друг прост документ там не зависи от чакането на опашка за няколко минути, а от плащането на подкупи и наемането на хора за извършване на услуги.

Ние приемаме за даденост течащата вода и постоянното електроподаване, но това са удобства, които липсват в много страни и региони заради липсата на компетентни институции, които да управляват тази инфраструктура. Да имаш приятел или роднина в данъчното не те спасява от плащането на данъци, но това е рядкост на други места. Успешните институции се отнасят към всички еднакво и безпристрастно. В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така.

Разбира се, американците може и да се оплакват от лошите железопътни услуги, западането на инфраструктурата и от бюрокрацията, особено в градовете, но е важно да осъзнаем, че все пак се оплакваме на основата на един твърде висок стандарт в сравнение с този в по-голямата част от развиващия се свят.

Институциите или липсата на такива обясняват голяма част от това, което се случи в света през последните десетилетия. След падането на Берлинската стена Централна Европа избра да изгражда функциониращи демокрации и икономики. При всичките си проблеми и предизвикателства балтийските държави, Полша, Чешката република, Словакия и Унгария не се справиха зле и в някои отношения дори отбелязаха впечатляващи успехи.

Това се случи, защото в тези общества процентът на грамотност ...

Свързани новини: