Малики консолидира властта, но не успява да помири иракчаните

Ройтерс

Политическите умения на Нури ал Малики го държат на върха на властта в Ирак от 2006 година, но на шиитския мюсюлмански лидер все още предстои да изцери раните на страна, измъчвана от тирания, окупация и борба между общностите.

Критиците му казват, че той е утежнил това наследство, като е получил неполагаем се контрол над армията, полицията и силите за сигурност и ги е използвал срещу сунити и други политически опоненти, позволявайки тежки злоупотреби в затворите и центровете за задържане.

След като Ал Каида отново почна да се разпростира, насилието достигна най-високото си равнище от 5 години насам, сунитското малцинство е озлобено, а кюрдите се бунтуват. И въпреки огромните приходи от петрола, работните места и основните услуги продължават да са недостатъчни, десетилетие след като водените от САЩ сили свалиха Саддам Хюсеин.

И въпреки това през април гласоподавателите може да дадат трети мандат на Малики - корав политически играч, който излезе от неизвестността, за да стане премиер преди близо осем години - или поне да му дадат сериозна преднина в препирните за поста след изборите.

Личният опит на Малики от времената на подтисничество и ужас при управлението на Саддам отеква в сърцата на иракското шиитско мнозинство, което представлява две трети от населението. Той е прекарал голяма част от живота си преди водената от САЩ инвазия в изгнание в Сирия и Иран, планирайки революция и опасявайки се от предателство.

Малики е роден през 1950 година в Джанаджа, южно селище сред финикови палми на бреговете на Ефрат, в политически активно семейство - дядо му е писал поезия, подтикваща към въстание срещу британските окупатори на Ирак, а баща му е бил пламенен арабски националист. Като младеж, той се присъединява тайно към шиитската ислямистка партия Дауа, посещава факултета за ислямско право на Багдадския университет, преди да стане младши чиновник в Хила на юг от столицата.

През 1979 година той е арестуван за кратко и след това бяга, измъквайки се на косъм от полицията на Саддам. Земята на семейството му е конфискувана, а десетки от роднините му са убити през следващото десетилетие. Той вижда родното си село отново чак след инвазията през 2003 година.

Тази бурна история може би влияе на възгледите му и днес. “Той се доказа като фантастично способен манипулатор на сцената и напълно безкомпромисен”, казва Криспин Хос, главен изпълнителен директор на консултантския център “Тенео интелиджънс”, който е следил отблизо кариерата на Малики през годините.

“Тази безкомпромисност се обяснява частично от изцяло прагматични му възгледи за иракската политика. Целта му е единствено да подкрепя интересите на своите (шиитски) поддръжници.”

Без да е надарен с чар, той има желязна решимост да надиграе враговете си, особено след парламентарните избори през 2010 година, на които подкрепяния от сунитите блок “Иракия”, воден от Ияд Алауи, спечели на косъм, само за да бъде надигран и отстранен от Малики впоследствие.

Малики може да е спечелил в крайна сметка срещу светския шиит Алауи, осигурявайки си нов мандат с подкрепата на Иран и САЩ след осем месеца на политически борби, но първоначалният шок от поражението изглежда е ограничил управленческия му стил.

Експертът по Ирак Тоби Додж от Лондонския икономически институт цитира бивш високопоставен съветник на Малики, който заявява, че премиерът е започнал да взема все по-еднолично решенията след създаването на правителството през 2010 година.

“Параноята на Малики се разрасна до небивали размери и той не слушаше никакви съвети”, цитира Додж думите на съветника.

Тези избори освен това обезкуражиха ...

Свързани новини: