Продажба за 9 трилиона долара

Представете си, че сте ужасно задлъжнели, притежавате голямо портфолио от ценни книжа и имоти, които не използвате достатъчно, а освен това ви е трудно да свиете разходите си подобно на повечето западни правителства. Дали няма да размислите и да се освободите от някои от активите си?

Политиците се обръщат към приватизацията в различни времена по различни причини. Във Великобритания през 80-те години на миналия век Маргарет Тачър я използва, за да ограничи властта на профсъюзите. По-късно източноевропейските страни прибягват към приватизацията, за да демонтират централизираните икономики. Днес, на фона на най-високото равнище на задлъжнялост на развитите икономики в мирно време, основният смисъл е да се съберат пари в брой.

Данъкоплатците може да мислят, че най-доброто от фамилното имущество вече е разпродадено, но все има доста много. Държавните компании в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са на стойност около 2 трилиона долара. Освен това са налични и миноритарни дялове в компании, плюс 2 трилиона и нещо в компании за обществени услуги и други активи, притежавани от местните власти. Истинските съкровища обаче са “Нефинансовите активи” - сгради, земя, подземни ресурси, които Международният валутен фонд (МВФ) е оценил, че възлизат на три четвърти от брутния вътрешен продукт (БВП) средно в богатите икономики: 35 трилиона долара в ОИСР.

Някои от тези активи не могат или не бива да се продават. Каква е цената на Лувъра, Партенона или националния парк Йелоустоун? Заради неясните сметки на правителствата не може да се разбере какъв точно е делът на тези съкровище от общото богатство. Ясно е обаче, че цялостният списък включва хиляди активи, които добре биха се пласирали на пазара и имат малка или никаква културно-историческа стойност.

Американското федерално правителство притежава почти 1 милион сгради (от които 45 000 са ненужни или не се използват напълно, както е установено при одит през 2011 година) и около една пета от земята в страната, под която се крият огромни резерви от петрол, газ и други минерали; американската фракинг революция досега почти изцяло става на частна земя. Най-големите запаси от нереализирани ценности на гръцката държава се крият в над 80 000 сгради и терени без историческа и културна стойност.

Съотношението на вилите в Гърция и Испания е едно към 100. При това положение Гърция би трябвало да може да привлече строителни и други инвеститори на правилната цена. Анализаторите от PwC са на мнение, че Швеция има лесно продаваема държавна собственост на стойност 100-120 милиарда долара. Ако това важи за страните от ОИСР, то тогава правителствата им притежават земи и сгради за продан на стойност 9 трилиона долара, което е равно почти на една пета от общия им брутен дълг.

Давайте!

Правителствата изглеждат странно нежелаещи да използват тези възможности за приходи. Това отчасти се дължи на факта, че приватизацията винаги се натъква на противопоставяне. Особено чувствителен е въпросът, когато става дума за земя. Това установи Роналд Рейгън, когато планът му за продажба на части от американския Запад бе провалени от коалицията между зелени и фермери, които имаха права да пасат стадата си там. Същото разбра и британското правителство през 2010 година, когато природозащитници попречиха на опита му да продаде земи, принадлежащи на правителственото ведомство Комисията по горско стопанство (Forestry Commission).

През последните години големите трансакции, освен повторното приватизиране на спасени банки, стават главно на новозъвникващите пазари. Активността започва да се повишава в Европа: британското правителство продаде Royal Mail миналата година и дава добър пример както за прозрачността на притежаваните от него земите и имущества, така и за готовността си да ги продаде. Като цяло обаче предпазливостта преобладава. Италия например носи товара на държавен дълг от 132 % от БВП, а ...

Свързани новини: