"Силна държава" е различно от "държавна намеса"

Всяко намерение на властта, независимо от цвета й за разбиване на монополите трябва да се подкрепя, ако е предназначено наистина към възстановяване на пазарните принципи, което от полза както за самия пазар, така и за обществото. Това коментира председателят на Единна народна партия Мария Капон в интервю за Mediapool. По думите й, проблемът у нас е липсата на контрол. Много хора бъркат понятието "силна държава" с понятието "държавна намеса", посочва тя.   Монополистите са ясни - за тях важи правилото на бездействието, но картелите са много интелигентни, казва още Капон.   Според нея България има нужда от операция "Чисти ръце", защото държавата се управлява от делегираните представители на същите тези монополи и картели и не може да се очаква техните представители и техните партии да погнат донорите си.   Г-жо Капон, има ли ЕНП конкретни данни за сговор между фирми за изкупуване на тютюн, които да е подала на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при внасянето на сигнала за проверка на този пазар?   Единна народна партия има както конкретни сигнали, подадени от наши симпатизанти и съмишленици от засегнатите региони, така и анализ, който не беше трудно да направи икономическия ни екип. Той ясно показа, че можем да имаме основателни съмнения за картелно споразумение между фирмите, изкупуващи тютюн. Но ние не сме органът в страната, който може дефинитивно и по законен път да установи дали такъв съществува. Затова веднага сезирахме Комисията за защита на конкуренцията. Десницата е силна с това, че действа, а не просто декларира възмущение в критични ситуации.   Очаквате ли евентуална проверка на КЗК да доведе до повишаване на изкупните цени на тютюна?   Ние и друг път сме сезирали този доста спорен като ефективност орган и съм забелязала, че въпреки честата липса на категорични заключения при очевидни факти, един от страничните ефекти обикновено е коригиране на цените в посока, по-близка до пазарната. Така стана на времето и с хляба, и с олиото и т.н.   Как оценявате предложенията на ДПС за минимални изкупни цени на тютюна и фиксиране на срока за изкупуване на стоката и аргументите на ГЕРБ срещу подобни мерки, че всъщност подпомагат картелите и пречат на свободния пазар?   Точно политиката на ГЕРБ, за съжаление, доведе до днешния резултат. Не смятам, че предложението на ДПС е вярната посока, но може да се направи разумен компромис и да има не минимална изкупна цена, а препоръчителна цена за изкупуване на стоката. Такава практика има в Европейския съюз. Тя не би изкривила пазара, но е база за преговори между икономическите субекти и стопаните, основана на качеството, реколтата, сорта и цените в региона. Тази цена трябва да се определи от широк кръг експерти, представляващи всички страни в процеса, под опеката на Министерството на земеделието.   Срокът за изкупуване може да се фиксира в лиценза или в регистъра на фирмите, които ще имат право да се занимават с тази дейност, за да не се стига до днешната ситуация да притискат производителите, като оставят стоката им под навесите да гние. Тютюнът е специфичен продукт, а не нещо, което свободно се търгува на пазара. За един социално чувствителен отрасъл е нужно специално отношение. Оценка на качеството на тютюна се прави от оценителите на фирмите-изкупвачи, които са в пряка зависимост с тях и в края на кампанията получават премии на база количество, качество и цена.   Така се мачкат производителите. Именно затова ние, от Единна народна партия, считаме за важно, освен препоръчителна цена, да има и арбитраж с държавни оценители, които да са обучени и работят към Фонд "Земеделие" и регионалните му структури.   Къде, според вас, са останалите картели в българската икономика и защо държавата е безсилна да се справи с тях?   По-страшен от монопола, е само картелът. ЕНП повече от пет години преди да избухнат миналогодишните протести декларира секторите, генезиса и размаха на картелите и монополите в България - както при горивата, така и във финансовия сектор, застраховките, при стоки от първа необходимост, хипермаркетите, медиите и т.н. Държавата няма как да се справи с тях, ако обществото не иска.   Затова и през 2008 г. от трибуната на парламента обявих нуждата от старт на Операция "Чисти ръце" в България, защото държавата се управлява от делегираните представители на същите тези монополи и картели. Не може да се очаква техните представители и техните партии да погнат донорите си. Този латино-американски модел на управление доведе до днешната криза на морала във властта, но и днешната криза на морала в опозицията.   Много по-лесно е да се сочат за виновни политиците, но в по-честия случай не те дърпат конците в страната. През 2008 г. се обърнахме към всички - и от дясно, и от ляво, и в центъра. И бяхме погледнати с насмешка. Днес бездействието стигна такива размери, че на никого не му е смешно. Сега чета за много адепти на Операция "Чисти ръце". Ще се радвам да я видя на практика, защото това е голям обществен процес и има нужда от национални усилия. Ние никога не сме настоявали за авторски права върху такава политика, защото това е глупаво. Казвам го на всички, които искат от тази кауза да направят лично знаме за частна употреба, а в така наречената десница е пълно с такива.   Ако не върнем свободния пазар и конкуренция на стоки, услуги и идеи, с демокрацията ни е свършено. Единна народна партия работи неотклонно в тази посока със силите, които има. Нашите сигнали са и в прокуратурата, по някои от тях, както знаете, има повдигнати обвинения.   Как оценявате декларираното от управляващите намерение за въвеждане на пакет от законодателни мерки срещу монополите и не е ли по-скоро проблемът в осъществявания от държавата контрол над компаниите в различните браншове?   Всяко намерение на властта, насочено срещу монополите и картелите, трябва да се разглежда внимателно и да се подкрепя, ако е предназначено наистина към възстановяване на пазарните принципи. Тук няма значение от цвета на кабинета. Въпросът е да има полза за пазара, а оттам - и за гражданите.   Що се отнася до държавата, проблемът е по-скоро в липсата на контрол, отколкото в прекаления контрол. Картелът се доказва трудно. Монополистите са ясни - за тях важи правилото на бездействието, но картелите са много интелигентни. Ще дам пример с административен картел - като вноските, които правят производителите, за да станат доставчици в големите хипермаркети, които са абсолютно непосилни за българските производители. Има картел и чрез безразсъдното даване на малки кредити "при лесни, бързи и удобни условия" и натискът с подписването на административни документи, които имат тежки последствия.   Много хора с либерални възгледи, като моите, бъркат понятията "силна държава" и "държавна намеса". Това са много различни неща. Ние до днес битуваме в състояние на кланово беззаконие. Всеки си е заградил територията и се е обезпечил от риска законът да е валиден за него в сектора, в който е неговият бизнес интерес.   Има ли опасност афишираните антимонополни мерки – по-специално в областта на енергетиката, да се обърнат срещу компаниите от този сектор в допълнение на административното орязване на цените на тока?   Вярвам, че цената на тока ще намери равновесната си точка, въпреки опитите за държавно администриране. Все пак в ход е проектът за създаване на Енергийна борса. Въпреки това, държавата беше длъжна - с целия инструментариум, с който разполага - да провери т.нар. "признати разходи" на ЕРП-та и другите ключови компании в енергетиката.   Лично за мен, като икономист в дясното политическо пространство, е неразбираемо как може толкова години да се оплакваме, че сме най-бедните в Европа и в същото време да толерираме огромни загуби по електропреносната ни мрежа, огромни загуби по ВиК-системите на България, огромни загуби в топлопреносните системи и т.н. Това са стотици милиони, а може би милиарди загуби, които разхищаваме с широка ръка. Това е национално богатство за България и само от нас зависи да го съхраним и стопанисваме правилно. Ако всичко това бе владение на частен собственик, той никога не би позволил подобни загуби да изтичат от джоба му. България е нашият общ дом и аз продължавам да вярвам, че има как да го направим по-богат.   Проектът "Южен поток" не е ли затвърждаване на един монопол на пазара на газа в страната?   За голямо съжаление се налага не българските държавници да предпазват гражданите си от този монопол, а Европейската комисия. Искам да отбележа основните доказателства в договора ни за "Южен потоП" за налагането на монопола. Първо, тарифата за преноса, съгласно договора, се прави от проектната компания, вместо да се предоставя от националния регулатор, който би трябвало да пази интересите на гражданите. Второ, като оператор е записана отново проектната компания, в която 50% има монополистът "Газпром", вместо това да се извършва от българската държавна компания-оператор "Булгартрансгаз". Трето, достъпът на трети лица за пренос на алтернативен газ, освен този на "Газпром" по тръбата на "Южен поток", не е оформен в междуправителствения догово от 2008 г., а е записан в протокол от среща. Това, както разбирате, няма правна стойност.   И още нещо, което е не по-малко важно - само в договора с България има императивна клауза, че при повишаване на данъците за всички фирми на наша територия и промяна на данъчния режим, това няма да е валидно за проектната компания в срок от 15 години. Това си е чиста проба държавна помощ в полза на един монопол, а след това всички ние ще плащаме цените, диктувани от този монопол. С такава политика се гарантира бедност на населението и "светли бъднини" за монополите. А още по-лошото е, че всички българи ще финансираме поредната им покупка на власт и влияние.

Прочети цялата новина

Свързани новини: