25 години от закуската с Митеран - скромното българско дисидентство (Изтупано от ахрива)

Точно преди 25 години на 18 януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран пристига на на официално посещение в България и митологизира българското дисидентство. Реално у нас дисиденство като в СССР или Чехословакия няма, но режим има. Има и хора, които му се противопоставят, повече или по.малко стоически.
Митеран, който е легендарен френски политик социалист, два мандата президент от 1981 до 1995 г., кани на закуска 12 видни интелектуалци, които, в една или друга степен, са опозиция на режима, а част от тях са и франкофони.
Към онзи момент в България се надига съпротива срещу властта на Живков. Някои от опозиционерите на режима са сред 12-те поканени на неформална закуска извън официалния протокол. С тази закуска те са официално припознати като дисиденти. По подобен начин малко по-рано на посещението си в Чехословакия Митеран кани на среща дисиденти начело с Вацлав Хавел, а в СССР се среща с прочутия Андрей Сахаров. Срещата на френския президент у нас дава тласък на съпротивата срещу режима, вдъхва смелост и подготвя края му. Жестът на Митеран поставя властта на Живков в неудобното положение, ако се опита да се разправя занапред с някои от поканените.
В България няма такива изтъкнати дисиденти, които да са били в затвора. Има неколцина политически, дълго лежали по затворите, като Илия Минев, Петър Гогов и др., но те остават извън вниманието на високия гост. Те са несъизмерими с интелектуалците дисиденти на Източна Европа. От тях не излезе Лех Валенса, те не успяват и да спечелят масово привърженици, дори след като режимът пада и те влизат във фокуса на медиите. Към онзи момент хора като Тренчев и др. по-късни антикомунисти не са направили впечатление, така че светът да ги забележи и да попаднат на закуска с Митеран.

Посещението на Митеран в България е официално. Отношенията между него и Живков са уважителни, няма сблъсъци, въпреки неформалните срещи на Митеран. След заминаването му става известно, че България получава кредити от няколкостотин милиона франка – последният заем от Запада, който Живков взима, преди да падне начело на финансово фалиралата държава. През януари 1989 г. той награждава Митеран с най-високия орден за чужденец - „Стара планина“ с лента. Тогавашният ректор на СУ проф. Минчо Семов прави Митеран почетен доктор по право. Г-жа Даниел Митеран получава женския „Орден на розата“ - златен.
От своя страна и Митеран удостоява Живков с Големия кръст на Почетния легион.
Заедно с това гостът прави някои срещи по свое настояване. Освен закуската той се среща със студенти в аудитория в Софийския университет и говори свободно с тях, отговаря на въпросите им. Митеран изненадващо настоява да посети БАН и се среща с академици и професори, разговаря с тях и прави комплимент на българската наука тогава в областта на изчислителната техника, с която работил в космоса френски космонавт, летял на съветската космическа станция.

Увертюрата - среща с германския президент Вайцзекер

Два месеца преди Митеран при Живков на официално посещение идва германският президент Рихард Фон Вайцзекер, който също кани 12 интелектуалци на среща, но в резиденция „Бояна“.
Двучасовият разговор там протича скромно на чаша чай. Кой какво е говорил на Вайцзекер, става ясно след време благодарение на донесенията на прилежния агент Димитър. Присъстват академик Ангел Балевски (тогава вече почетен председател на БАН, но и член на ловната дружинка на Живков), сценаристът Анжел Вагенщайн, композиторът ...

Свързани новини: