И преди Обама подслушването е било проблем за Белия дом

В словото си при встъпване в първия си президентски мандат президентът Барак Обама развълнува либералите, като заяви, че “ние отхвърляме като фалшив избора между нашата безопасност и нашите идеали”. Петте му години като президент го научиха обаче, че този отхвърлен от него избор изобщо не е фалшив, пише вестник “Ню Йорк таймс” в деня, в който Обама съобщи какви промени смята на извърши в работата на Агенцията за национална сигурност.

Според вестника след шпионския скандал, но не само заради него, днес Обама вече е по-сдържан като президентът и е възприел идеята за баланс между националната сигурност и гражданските свободи.

Историята показва, че всеки обитател на Овалния кабинет е бил принуден, заставайки начело на управлението на страната, да се откаже от много от нещата, които е обещал, встъпвайки в длъжност. Изявленията, които се правят в началото на мандата, обикновено са израз на желанието на кандидат-президентите да се харесат на всички страни в спорните дебати, да взимат предвид притесненията на опонентите си, без да изневеряват на собствените си принципи. Но това рядко се оказва лесна работа, пише “Ню Йорк таймс” и дава за пример промените в позициите на бивши американски президенти.

Когато Кенеди водеше кампания за Белия дом и се опитваше да парира упреците, че е млад и неопитен в сравнение със съперника си Ричард Никсън, Кенеди се представи като заклет воин на Студената война, който ще заличи различията в ракетните арсенали на СССР и САЩ. Когато беше избран за президент, Кенеди се зарече в словото си при встъпване в длъжност, че ще “плати каквато и да е цена, ще понесе каквото и да е бреме, ще посрещне всяко изпитание, ще подкрепи всеки приятел и ще се противопостави на всеки враг” в името на защитата на народа.

Три месеца по-късно той започна да се дистанцира от идеята, че между СССР и САЩ изобщо има разлика в ракетните арсенали (разузнавателните данни показваха, че САЩ са много по-добре въоръжени). Освен това постави себе си и целия американски народ в неудобно положение, като оттегли подкрепата по въздух за обучените в САЩ кубински изгнаници, които се опитваха да свалят Фидел Кастро с акцията в Залива на прасетата.

Четири години по-късно президентът Линдън Джонсън се опита да успокои вълненията, от които бе обхваната следвоенна Америка, докато същевременно работеше по амбициозна програма за гражданските права, здравеопазването и мерките срещу бедността. Постигна до голяма степен напредък, но силно задълбочи раздора и разделенията, които съществуват и днес в политизираната американска политическа система.

През 1968 г. Никсън спечели изборите като кандидат, който беше достатъчно строг и твърд, за да успокои размирните улици. Говореше обаче и за налагане на морални ценности, за добрите страни на американския характер, а пет години по-късно подаде оставка, изпаднал в немилост заради скандала Уотъргейт.

Президентът Роналд Рейгън настояваше, че може да намали и данъците, и дефицита, но изпълни само първото, а дефицитът се увеличаваше. Неговият приемник Джордж Буш обеща да намали дефицита, докато запази данъците на нивото им от времето на Рейгън, но накрая се отказа от обещанието си да не въвежда нови данъци, за да постигне сделка по бюджета с демократите.

Президентът Бил Клинтън обеща да “инвестира повече в нашия собствен народ”, докато намалява “нашия огромен дълг”. Напусна Белия дом с бюджетен излишък за първи път от едно поколение насам, но Конгресът отхвърли много от предложените от него инвестиции.

Представящият се за ...

Свързани новини: