Войната на Гоце

Станишев дрънка оръжие и строява редиците. Идеята, разбира се е да вкара конфликта в релси и съответното войната да се води с конвенционални средства.

Заплахата, обаче, казано на военен език е асиметрична. Като опитен полеви командир, Гоце няма да влезе в открита битка. Стратегията му предвижда три основни пункта – лоялистки подход към партията, но не и към нейния лидер, идея за разширяване на периферията на БСП и никаква критика по отношение на правителството, т.е. на управлението.

Това, разбира се си е чиста проба партизанска тактика. По тази причина, ще ми бъде интересно да видя как Станишев прилага устава на БСП и как разгръща редиците фронтално, срещу противник, който e зад гърба му.

Ето защо, на първия етап не вярвам да има картечен огън и атаки на нож, а войната ще се води така да се каже дистанционно. Нещо като взаимния обстрел с ракети на Хамас и Израел преди някоя и друга година.

При такава размяна на удари, Гоце има известно предимство. В идеологически план, БСП е като Съветския съюз, т.е. Горна Волта с ракети. Срещу сметалото на Юрий Асланов и учебника по аритметика на Моника, експрезидентът ще противопостави не просто килотоновете на Калфин, а прецизното насочване и един истински „Правец -16“. Какъвто е в случая се явява Нидал Алгафари.

Другото предимство на Гоце е визията му за следвоенното устройство на партията. Най-вече идеята за премахването на едноличното управление и възстановяването на демократическия централизъм, което хваща дикиш сред определени сред част от червения актив.

Въпреки всичко, обаче, аз не съм оптимист за Гоце. Слабият пункт в неговата стратегия е приказката за двете евролисти и за разширяването на периферията на червената партия. Военната хитрост е лесно разгадаема. Най-малкото по три причини.

Първата е, че онзи, който иска такова разширяване, задължително трябва да бие по правителството, което периферията по дефиниция недолюбва. Втората е, че в БСП най-добре знаят, че отдавна нямат такава периферия. Третата е, че точно на евроизборите пък, периферията е кът дори и за опозицията, камо ли пък за управляващата партия.

Всичко това, разбира се води до извода, че Гоце се цели в твърдия електорат на своята партия. А това вече един вид смъртен грях и битката ще бъде на живот и смърт.

Така като претеглям на кантар всички минуси и плюсове на двете страни, спокойно мога да направя една прогноза. И тя е, че в края на май, пръв измежду отломките на червената партия ще изпълзи Сергей.

За да приеме поздравленията на оцелелите от червената партия. И тези на ПЕС, разбира се.

От вашия военен кореспондент

От страницата на Пламен Даракчиев

Прочети цялата новина

Свързани новини: