След заплахите Иран опитва с чар

в. Зюддойче цайтунг

Пътуванията на високопоставените политици обикновено са свързани с дискретни послания. Първото посещение на външен министър подсказва нещо за приоритетите му пред съюзниците. Ако се отмени посещение на правителствен ръководител, това често може да е знак за раздразнение - както, когато бразилската президентка Дилма Русеф отмени визитата си във Вашингтон заради аферата с шпионажа на американската Агенция за национална сигурност.

Ако се разгледа програмата на посещенията на висши представители на Иран в последно време, се разпознава най-вече един сигнал: ние се върнахме на международната сцена, с нас отново може да се преговаря - икономически, както и политически.

Някога Махмуд Ахмадинеджад летеше най-вече до Венецуела при своя приятел революционер Хуго Чавес, при зимбабвийския управник Робърт Мугабе или приемаше пратеници на севернокорейския режим в Техеран. Неговият приемник на президентския пост обаче, умереният ислямист Хасан Рохани, се отправя към Давос на Световния икономически форум. Той не се оставя да бъде разколебан от това, че часове след него на същото място ще говори израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Външният министър Мохамед Джавад Зариф обиколи всички високопоставени лица в Москва и може да се надява да подобри допълнително позициите на своето правителство, като получи място на масата за преговори по време на мирната конференция за Сирия. Винаги красноречив и обигран, той ще се представи и на Международната конференция за сигурността в Мюнхен като новото, приветливо лице на Ислямската република.

Тази фаза на иранската офанзива на очароване стана възможна заради договореното през дългите ноемврийски нощи ядрено споразумение в Женева, което през януари - точно според предварителния график - беше потвърдено на нов конферентен маратон.

Споразумението предостави най-добрата възможност от десетилетие насам за мирно уреждане на ядрения спор и за нормализиране на отношенията между Иран и Запада. От това имаха полза всички заинтересовани страни. Ако съгласието се провали, предполагаемите последици биха били унищожителни. Тъкмо затова както политиците, така и икономическите лидери в Москва, Вашингтон и Европа не бива да забравят, че по-трудната част от работата тепърва предстои.

Петте постоянни държави членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия искат да договорят до лятото окончателно споразумение за спорната ядрена програма. Иран показа, че е готов на това най-вече защото санкциите на САЩ и Европейския съюз сринаха икономиката на страната до основи. Споразумението от Женева предостави на Рохани една пауза за поемане на дъх, която му беше достатъчна, за да запази позициите си пред хардлайнерите у дома.

Но би било грешка, ако например чрез петролна сделка, за каквато Русия сега се опитва да лобира, натискът върху Иран отслабне. За прегръдки е прекалено рано: Рохани няма да се съгласи просто така с онези прословути ограничения на ядрената програма, които са нужни за гарантиране на сигурността: Западът трябва да може да разчита, че Иран няма да може да създаде бързо ядрени оръжия.

Рохани не е реформатор, той не е приятел на Запада. Той търси начин да се справи със Запада, най вече с Америка. Той знае, че по този начин ще обслужи най-добре интересите на своята страна, а и тези на САЩ. Във всеки случай по-добре, отколкото чрез нова ескалация на напрежението в Близкия изток или дори чрез нова война.

В Конгреса на САЩ някои сенатори не искат да го проумеят - най-вече заради криворазбрана преданост към съюза с Израел. Би било трагично, ако им ...

Свързани новини: