Сърбохърватският - език, който умира

За това, че на територията на бивша Югославия вече никой не иска да говори на сърбохърватски, както и за това как Сърбия иска да свали печата на вината за началото на Първата световна война, информира радио Дойче веле на германски език.

Вече никой на Балканите не иска да говори на сърбохърватски език, пише в. “Зюддойче цайтунг” в статия под заглавие “Език, който умира”, и продължава: Феновете на Балканите, които ценят прясната риба в Хърватия също толкова, колкото и свинското печено в Сърбия, които обичат да ходят на екскурзия в Сараево и да завършат почивката си в Черна гора, може да си помислят, че в тези страни все още се говори на същия език - сърбохърватски.

Тази мисъл на първи поглед не е толкова погрешна. Все още босненците разговарят без проблем с хърватите или сърбите, могат да четат книгите на съседите си и да разберат песните им. За сърбите е “река”, за хърватите е “риека”.

На втори поглед обаче на Балканите се води жестока битка за езика. Така хърватските ветерани във Вуковар са против това официалните табели във Вуковар да се пишат и на кирилица, азбуката, която използват сърбите, които все пак са една трета от жителите на този град.

Дали в езиково отношение сърбите и хърватите са вървели в една посока или са се борили едни срещу други, в хода на историята е зависело от това дали в определен момент искат да подчертаят общото между тях или онова, което ги разделя, посочва вестникът. Една или може би две хиляди думи разделят сърбите и хърватите, предимно в юридическата и административната сфера.

Който си е мислел, че пътят към Европейския съюз ще намали различията, много се е лъгал. В съседство, в босненската Република Сръбска, където доминират сърбите, родителите мюсюлмани искат обучението на децата им да се води не на сръбски език, а на босненски. Всъщност това не е отделен език, а става въпрос за различни версии на езика в литературата, историята и географията, религията и социологията.

Черногорците тук са малко по-далече, но само на хартия. След обявяването на независимостта на тази малка страна, в новата конституция от 2007 г. черногорският е записан като официален език, макар две трети от населението да обявиха, че говорят на сръбски.

Черногорският език като задължителен предмет в училищата, както и новата черногорска граматика разгневиха много граждани. Учениците в Черна гора трябва да посещават часове по черногорско-сръбски, босненски и хърватски език, но през лятото на 2013 г. черногорският Конституционен съд реши, че това е незаконно. Как по-нататък ще се развие положението, още не е ясно: езиково объркване цари навсякъде.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: