Вътрешна борба за власт бележи стремежа на Турция към ЕС

В една друга ера танковете сега щяха да са на улиците в Анкара и Истанбул. През последната година Турция преживя бурно потушаване на протести, корупционни скандали, чистки в полицията и съдебната система, параноични приказки за чуждестранни заговори и пета колона, икономически спад и нови опити за ислямизиране на обществото. Предвид цялата бъркотия няма съмнение, че военните щяха да бъдат изкушени да пометат издънилите се политици (както са го правили четири пъти в миналото).

Това, че генералите останаха в казармите - или в много случаи - в затвора, е знак за демократически напредък. Но след години на усилен растеж и политически реформи, Турция полека отстъпва назад с нещо повече от повей авторитаризъм около премиера Реджеп Тайип Ердоган, чиято проислямска Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е на власт от ноември 2002 г.

Ердоган твърди, че вълната арести на 17 декември като част от антикорупционно разследване, включило синовете на трима министри, е била по-тежък удар върху демокрацията от всеки един преврат в миналото. Всъщност това са увертюри от страна на Ердоган към същите онези генерали, които той постави зад решетките. Сега врагът му е някогашният му съюзник Фетхуллах Гюлен, най-влиятелният турски проповедник, който живее в самоналожено изгнание в Пенсилвания и чиито последователи се смята, че са внедрени в полицията и правосъдието. От тук и преназначенията от Ердоган на стотици полицаи и прокурори, както и неговата хватка за по-голям контрол върху съдебната система.

Докато се бори да изкорени врага отвътре обаче, Ердоган рискува да унищожи шансовета на Турция да се присъедини към ЕС. Посещението му в Брюксел от 21 януари, първото от три години, се предвиждаше да ускори преговорите за членство в ЕС, които започнаха през октомври 2005 г., после попаднаха в безизходица, а през последните месеци за кратко се съживиха отново.

Вместо това обаче ще е успех, ако се избегне публичен скандал с лесно раздразнителния премиер. В завоалирани предупреждения високопоставени служители заявиха, че Турция е изправена пред изпит “да бъде или да не бъде”: ако съдебните реформи на Ердоган сериозно подкопават безпристрастността на правосъдието, ЕС може да преустанови преговорите. Критериите от Копенхаген изискват от кандидатите за членство да имат “стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права, и да уважават и защитават малцинствата”.

Еврократите изтъкват, че преустановяване на преговорите остава “краен вариант”. Вероятно Ердоган ще оттегли или видоизмени новия си закон; вероятно президентът Абдуллах Гюл ще го отхвърли. Европейският комисар за разширяването Щефан Фюле казва, че Турция трябва да се консултира с ЕС преди да промени законовия статут на правосъдната система.

Европейските амбиции на Турция се простират чак до 1959 г. Преговорите й за членство са тромави, отчасти заради спора около окупацията от 1974 г. на Северен Кипър. ЕС блокира осем от 35 преговорни глави заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за (Южен) Кипър; Кипър пък блокира други шест, а Франция по времето на преиздента Никола Саркози блокира още четири. Военните отношения между ЕС и НАТО също са в задънена улица (Турция е член, но Кипър не е).

Доскоро Ердоган щеше да започне да се хвали, че Европа се нуждае от Турция с динамичната й икономика и геостратегическа роля, повече отколкото Турция се нуждае от Европа. Той се стремеше към политика на “нулеви проблеми” със съседите в Близкия изток. Когато през 2010 г. избухна Арабската пролет, Турция беше давана за пример като модел за умерен, демократичен ислям.

Но блясъкът й избледня след потушаването с твърда ръка на масовите протести през юни срещу плановете за строеж в парка Гези в Истанбул. Неговата неоосманска външна политика претърпя провал, когато сирийската гражданска война се задълбочи, а египетската ...

Свързани новини: