Папата стреля пръв

Втора седмица медиите ни занимават с това дали депутат бил  ударил полицай или полицаят - депутатина.  Ние обаче няма да се занимаваме с това. Помним още далечната година, когато някой опита да гръмне папата и набедиха българите за тая свинщина, а ние, като нямахме с какво да отвърнем, отговорихме с вица, че стрелецът бил действал при законна самозащита, защото папата стрелял пръв.

Междувременно очевидно за пореден път се размириса на избори, поне ако се съди по разтърчаването на партийни лидери по вестниците.
На цяла страница и мъничко отгоре в “СТАНДАРТ” лидерът г-н Станишев разяснява с думи прости програмата на програмното си правителство: “Важното е да оправим поразиите на Борисов”.

Дотук - добре, чудесно е, че някой иска да оправи нечии поразии!  Озадачаващо е обаче, че лидерът обръща повече внимание не на своята партия и програмата на правителството, което подкрепя, а на друга: “Това няма нищо общо с кухите обещания от страна на ГЕРБ”… “Четири години след ГЕРБ сме на дъното”… “За разлика от ГЕРБ…” “Остава и общата кауза групировката ГЕРБ да бъде извадена изцяло”… Общо г-н Станишев споменава името на враждебната партия 12 пъти, името на добричката БСП, която ще оправя бакиите - седем… Има и бонус за партньора (некоалиционен, но коректен) ДПС - споменат веднъж.

Партньорите  на враждебната групировка - мними или заподозрени, са поставени пред ясен избор. Реформаторски блок? “Ако искат да са истинска и демократична десница, трябва категорично да се разграничат от ГЕРБ!” Някои други, неназовани участници в блока? Те са “…партия, която е публично известно, че се подкрепя от Турция!”… Е, от това поне това научихме, че ДПС вече официално не се подкрепя от комшиите.

Да не говорим за бившите свои - Татяна Дончева например: “…единствената й идея за създаване на нова конституция подозрително съвпада с тази на Реформаторския блок”…

Толкова ли няма светлина в тунела? Има, разбира се! “Ако Бареков се бори с Борисов, е добре за държавата.”

Въздъхваме облекчено след протяжното интервю и отваряме “ТРУД”, където български политолози анализират изтеклата година: “В момента, в който видите политик или политическа партия, която акцентира върху затварянето на вратите, описването с кого няма никога нищо да прави, бъдете сигурни, че този човек и тази партия нямат нищо общо с нашия общ интерес”.

Кой е тоя, бе? Платен от бандитската групировка на бившето правителство? Не - твърдението е на г-н Кънчо Стойчев, човек, когото няма, ама никак няма как да обвиним в симпатии към бившите властници.

И кво правим сега?

Потъваме в теорията на конспирацията. “БЪЛГАРИЯ ДНЕС” с помощта на бившия атакист, сега лидер на друга партия, г-н Антон Сираков, ни светва защо сме я закъсали така - много просто, през 1995 г.  Андрей Луканов е задигнал златния резерв! Как е станала тая далавера? Елементарно: “Преди трагедията момчетата закарали с камиона си 25 тона кюлчета до самолет.(…) Операцията била разпоредена от Андрей Луканов. След края є войниците били ликвидирани, за да не проговорят за грандиозния обир на държавното богатство”.

Просветеният технически читател може да провери, че камионът ГАЗ 53А, в който загинаха 14-те трудовачета, може да вози от зор до 4 тона, но това няма никакво значение пред разсмърдялата се изборна кампания!

И - въпреки топлата зима си носете дебелите дрехи! Според “24 ЧАСА” “Крушата на Володя Стоянов цъфна четири пъти през 2013-а”. Пуста македонска круша! И какво от това, ще попитате - ами - че “Така предвещала студовия рекорд на Антарктида”.

Е, дано само за там! На пингвините и без това не им пука. То и на нас не ни пука дали депутат е ударил полицай или полицай - депутата. Ние си знаем - дали гърнето ще удари камъка или камъкът - гърнето…

Особено, ако ...

Свързани новини: