Старата Европа срещу Новата Европа в надпревара за шеф на Европейската комисия

Ройтерс

Преди десет години Доналд Ръмсфелд предизвика негодувание сред европейците като определи разногласията помежду им по повод водената от САЩ инвазия в Ирак като противопоставяне на “Стара Европа” срещу “Нова Европа”. Министърът на отбраната на САЩ искаше да приветства факта, че страните от Централна и Източна Европа, които се готвеха за присъединяване към Европейския съюз (ЕС), подкрепиха военната операция на Вашингтон през 2003 г., макар че страни учредителки на ЕС като Франция и Германия бяха против.Раните от това противопоставяне бяха все още пресни, когато на следващата година лидерите на ЕС се събраха, за да номинират новия председател на Европейската комисия (ЕК) - изпълнителната институция, която предлага и прилага законодателството на Съюза. Великобритания, която се сражаваше в Ирак заедно със САЩ, събра достатъчно съюзници, за да блокира антивоенно настроения белгийски премиер Ги Верхофстат, който беше изборът на Франция и Германия. Вместо това беше избран португалският премиер Жозе Мануел Барозу, който подкрепи войната, но без да изпраща военни части.

Десетилетие по-късно надпреварата за наследник на Барозу се превръща в друг вид битка между Стара и Нова Европа.

Разделителната линия вече не е войната в Ирак, нито лоялността към Съединените щати, а начинът, по който Европа се управлява. Тази битка изправя привържениците на традиционния федерализъм срещу практиците, застъпващи се за междуправителствен подход в управлението на ЕС.

Федералистката традиция в европейската интеграция се олицетворява от двама души с амбиции за високата позиция - Жан-Клод Юнкер, бившият премиер ветеран на Люксембург и от Верхофстат, който е застъпник за създаването на Съединени европейски щати.

И двамата смятат, че ЕС е излязъл от релсите по време на дълговата криза в еврозоната, когато големите държави членки завзеха властта за сметка на ЕК и по този начин се изплъзнаха от задължението да се отчитат пред Европейския парламент (ЕП) или пред съдилищата на ЕС. Тогава извън рамката на институциите на ЕС бяха създадени нови инструменти за управление на кризи като Европейския механизъм за стабилност - спасителният фонд за страните от еврозоната, които не бяха в състояние да съберат средства от пазарите и по този начин предоставиха на кредиторите право на вето без да ги поставят под надзора на европейските законодатели. По същия начин, т.нар. Тройка, съставена от ЕК, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, която прилага програмите за бюджетни икономии в страните със спасителни програми, не подлежи на никакъв европейски демократичен надзор.

Юнкер и Верхофстат искат връщане към първоначалния общностен метод на управление, който дава по-голямо право на глас на ЕК и на ЕП и намалява ролята на националните правителства, националните парламенти и националните съдилища.

И двамата кандидати за председател на ЕК подкрепят увеличаването на централния европейски бюджет и се противопоставят на досега успешния натиск от страна на Великобритания и Германия за намаляване на разходите на блока през следващите седем години.

Техните съперници от политическите групи на консерваторите и либералите - европейските комисари Мишел Барние от Франция и Оли Рен от Финландия - бяха в центъра на управление на кризата в ЕС и поради това застъпват по-прагматични виждания за това как работи Европа. Рен твърди, че преди избухването на кризата през 2010 г. ЕС е пропилял цяло десетилетие, фокусирайки се върху своите институции, а не върху спешно необходимите икономически реформи. Това според него е една от причините за сегашното разочарование на толкова много европейци, които може да гласуват за антиевропейски настроени популисти или да ...

Свързани новини: