На Украинския фронт

От Газета.ру

Карнавалният интелигентен Майдан и европейска Украйна са  мъртви - за неопределен исторически срок. Опитът за нова мирна  “оранжева революция” бе неуспешен. Започнаха безредици с  употреба на насилие, на хоризонта се очертава силово разпръсване  на демонстрантите, гражданска война, диктатура, дори разпадане  на страната.

Междувременно световната общност търси пътища, за да бъде  спряна гражданската война в Сирия, погубила десетки хиляди хора. Задача на украинските власти е час по-скоро да сложат край на  насилието, за да не пламне в Европа ново огнище на конфликти и  нестабилност като сирийското. Но засега въпросът е просто Украйна да оцелее, а в уличните  битки да не загиват вече хора - протестиращи и милиционери На 22 януари Украйна отбеляза Деня на единството и  свободата, въведен от президента Виктор Янукович. Дотогава Денят  на свободата бе честван на 22 ноември като годишнина от  началото на “оранжевата революция”. След като дойде на власт,  Янукович естествено пожела да заличи позорната лично за него  историческа страница от националния календар. В днешна Украйна  няма нито единство, нито свобода. Тъкмо по време на националния празник, белязан с улични  битки на киевската ул. “Грушевски” и с пълна липса на надежди за  политически компромиси, украинските медии съобщиха, че  конфронтацията между милицията и привърженици на интеграцията с  Европа е взела първите си жертви. Двама младежи са застреляни от  милицията. Украинското МВР обаче твърди, че милицията не  използва огнестрелно оръжие.

Майданът е погребан. Погребаха го уличните битки, в които се  включиха долнопробни гамени - крайни националисти и футболни  фенове, безкрайно далеч от европейските ценности, коктейлите  “Молотов” и кадрите с обгърнати от пламъци милиционери от  новините, излъчвани по цял свят. Кличко дълго време се мъчеше напразно да издейства разговор  с Янукович преди вчерашната среща на президента с опозиционери. Друг опозиционен лидер - Арсений Яценюк, сякаш бе изчезнал  някъде. Юлия Тимошенко, чието наказание Янукович предсказуемо  отказа да смекчи, след като отказа интеграция с Европа,  присъства като национален символ само по позивите, раздавани на  Майдана, изтласкан в периферията на въоръжената конфронтация. А  само допреди два месеца имаше реални шансове да я видим  горе-долу там, където е Михаил Ходорковски - в Германия. Премиерът Микола Азаров нарича участниците в силовото  противопоставяне с властта терористи. Вместо мирен интелигентен  протест на Майдана, вместо трогателен концерт на групата “Океан  Елзи” (”Океанът на Елза”) виждаме океан от насилие и взаимни  обвинения. Първата “оранжева революция” също можеше да има кървава  развръзка, но Леонид Кучма прояви достатъчно мъдрост, или пък не  му стигна решителност, да използва сила срещу народа (зависи от  политическите убеждения на оценяващите). Тогава властта отстъпи. Сега явно е решила да не отстъпва. Още повече че всъщност няма и кой да вземе властта. Майданът не  намери сили, за да смени властта по мирен път. И както често се  случва в историята, на арената излязоха провокатори и явни  нехранимайковци. Същински улични сражения, информационна война,  взаимни обвинения в убийства и отвличания на хора - ето какъв е  днешният ден на Украйна. Сега единствен Янукович държи в ръцете си съдбините й. Прерастването на мирния протест в радикална конфронтация отчасти  е добре дошло за него.  Разпъждането на мирни демонстранти е престъпление. Разпъждането на въоръжени мерзавци е нещо необходимо и абсолютно  законно.

Украйна е обръгнала на политически трусове. Но днес явно я  грози най-сериозната заплаха за държавността й, откакто ...

Свързани новини: