Реиндустрализацията ще става с повишени енергийни цени за бизнеса

Амбициите на правителството да прави реинстриализация, но със скъп ток за индустрията, което понижава нейната конкурентноспособност, доведоха до сблъсък представителите на държавата и големите промишлени предприятия, които са най-големи консуматори на електроенергия. Причината е, че държавните компании АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", чийто ток си остава най-евтин, искат да преразгледат предсрочно договорите си с предприятията, които купуват от тях по свободно договорени в търгове цени. Предприятията не са съгласни с предсрочно вдигане на цените с мотива, че от януари е намалена такса, която фирмите плащат за преноса на енергията през мрежата.   Бурен спор на тази тема, както и въобще за предвидимостта на правителствените политики в енергетиката, се разрази в четвъртък по време на конференцията "Реиндустриализация чрез конкурентоспособност", открита от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.   В раната бръкна, по неговите думи, самият Стойнев, който още с встъпителните си думи посочи, че не може да се меси в работата на двете държавни централи, които имат право да предоговорят цените с предприятията.   Офертата на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" е икономисаните 5.60 лв. от бизнеса заради намалението на таксата да се делят по равно, като техният дял ще се изразява във вдигане на цената на тока. Според индустрията става въпрос за 3-4 млн. лв., които за тях са жизнено важни. Министърът обаче заяви, "че и на АЕЦ "Козлодуй" й трябват пари както за модернизация на блоковете, така и за ремонти, каквито не са правени от три години" (при положение, че и двата блока ежегодно излизат в планови ремонти – бел. авт.).   С назидателен тон той посъветва предприятията, като не им харесват условията на двете държавни централи, да си купуват ток от другите и дори от възобновяемите енергийни източници. АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче произвеждат най-евтината електроенергия и дори с исканото повишение техните цени пак ще са най-ниски на свободния пазар.   От своя страна Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори коментира, че "финансовият ресурс от повишението надали ще реши инвестиционните проблеми на държавните ТЕЦ и АЕЦ". Той също така посочи, че когато на бита, който е най-големият консуматор на електроенергия, определяните от държавата продажни цени са под себестойността им, натискът се измества към бизнеса и влияе на конкурентността му.   Стойнев обаче отсече, че "намалението от такса пренос не бива да остане само в индустрията". "Кого пазим – да не се повишава изключително ниската цена и всички гледаме към държавните централи", заяви той. След това разказа как първите съвети, които получил като министър, били да разбие "Българския енергиен холдинг" и дружествата му да се приватизират, но това нямало да стане, защото правителството отстоявало националните интереси. [div class='right_orange']Министерски критики към ЕС, че не помага на индустрията   Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев разкритикува Европейския съюз, че налял 5 млрд. евро за спасяване на банковия сектор, а нещо не било сторено за бизнеса.   "Колко пари се отделиха за спасяване на европейската индустрия? Точно нула", каза Стойнев и допълни, че било лесно да се поставят европейски цели, но първо трябвало да се съгласуват на политическо и експертно ниво и да се направи оценка за ефекта им върху икономиката.   Той упрекна Брюксел и за различните регулации. "При преглед на административните режими установихме, че голяма част от тях са налагани от ЕК. Поставил съм въпроса пред комисар Таяни (Антонио Таяни е комисар по промишлеността и предприемачеството – бел. авст.), защото не може докато ние търсим начини да облекчим административните режими, ЕК да приема нови такива", заяви Стойнев.[class='right_orange' div] "Индустрията и енергетиката са скачени съдове", отбеляза Стаменов и допълни, че за да работят нормално те, трябва тежестта на цените да е справедливо разпределена.   Другите централи не предлагат конкурентни цени на тока, а енергоемката индустрия трябва да намери най-ниската цена на ресурса, за да може да оцелее, изтъкна той. Стаменов допълни, че едно предприятие със сметка за ток от 5 млн. лв. месечно не може да плаща цена колкото е тази за бита. "Няма пазарна логика цената да е една и съща и за един килограм портокали, и за сто тона портокали", каза Стаменов.   От Българската асоциация на металургичната индустрия изнесоха данни, според които цената на тока за промишлеността у нас е с 8 пункта по-висока от тази в Германия. Бизнесът определи като прекалено голяма разликата в тарифите за бита и за индустрията у нас. Това е парадоксално, защото при доставката на ток ниско напрежения за домакинствата се извършва двукратна трансформация на напрежението, което струва разходи, докато бизнесът ползва ток високо напрежение и той би трябвало да е по-евтин, аргументираха се индустриалците.   Това провокира члена на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Еленко Божков, който, "запазвайки бон-тон и сдържайки емоциите", но на висок глас, изчисли, че на свободния пазар цената на тока от АЕЦ "Козлодуй" с добавените такси е 108 лв. за мегаватчас, докато за бита била 144 лв. Божков призова бизнеса да не манипулира данните. Стаменов се опита да му обясни, че говорят за различни неща, но Божков продължи, че се спекулира и с дефицита в цените, който бе заложен при определянето на тарифите и трябва да се компенсира с приходи от продажба на държавни парникови емисии.   "Само за пет месеца постъпленията от емисии са 120 млн. лв., а за 2014 г. (до юли, когато изтича действието на сегашната тарифа – бел. авт) може да очакваме още 240 млн. лв", сметна Божков.   Представителят на Министерството на икономиката и енергетиката Димитър Куюмджиев също се спря на ефекта на въглеродните квоти върху цените на тока като коментира, че заради поевтиняването на парниковите газове на международните пазари ще има задържане на цените на електроенергията.   "Тази година не смятам, че цената на тока може да се намали", коментира пред журналисти Драгомир Стойнев. По думите му тя по-скоро ще се запази, а за цената на природния газ се водят преговори с Русия за намаляване. В същото време той припомни, че договорът на "Булгаргаз" с "Газпром" не предвижда промяна на цената на руското синьо гориво до 2016 г., но ние сме настоявали за това.

Прочети цялата новина

Свързани новини: