Шефът на подслушването: ДАНС няма "касателство" към "Тановгейт"

Звеното за подслушване в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) нямало никакво отношение към избухването на скандала, добил известност като "Тановгейт" в началото на 2011 г., в който бяха замесени бившият директор на митниците Ваньо Танов, тогавашният премиер Бойко Борисов и покойният бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата). Това заяви в четвъртък председателят на новата Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) Цветан Китов, запитан от Mediapool дали като завеждащ структурата за специални разузнавателни средства (СРС) в ДАНС по онова време, е установил кой е отговорен за изнасянето на скандалните записи от телефонни разговори между Танов и Борисов. "Коментарът ми ще е много кратък. Сам казахте къде съм бил тогава – тази структура няма касателство към този проблем", лаконично заяви Китов по време на първата си пресконференция в Министерския съвет. Интересното в случая е, че точно служител на ДАНС бе един от заподозрените за огласяването на въпросните записи в публичното пространство. Китов пък ръководи звеното за подслушване в агенцията между 2009 и 2013 г. През януари 2011 г. във в. "Галерия" излезе стенограма от подслушан разговор на Танов с Борисов, в който тогавашният премиер нарежда на Танов да спре митническа проверка срещу пивоварна "Леденика", собственост на Михов, който почина няколко месеца по-късно. По неофициална информация на Mediapool от прокуратурата т.нар. акаунт, чрез който са правени записите на скандалните разговори, по онова време се намира именно в ДАНС. Бившият служител на агенцията Росен Миленов, работил с въпросния акаунт, пък публично заяви още през 2011 г., че записите на Борисов и Танов са автентични. Пряко отговорен за работата с този акаунт по онова време е Цветан Китов. Бившата подкомисия за контрол на СРС в парламента сериозно разкритикува в свой доклад този прийом за подслушване, известен като "виртуален достъп до харддиск", тъй като изобщо не е регламентиран в закона. "Това създава сериозни предпоставки за нарушаване правата и свободите на гражданите, тъй като не съществува процедура, предоставяща гаранции за правомерност на събраната информация, нейното съхраняване и унищожаване. Включването на събрана по този ред информация едно към едно в информационните справки практически не позволява нейното унищожаване. Така се заобикаля законът", констатираха депутатите от подкомисията в 41-то Народно събрание. Година по-рано подкомисията за контрол на СРС обяви друг свой доклад, провокиран от "Тановгейт", според който отговорност за изтичането на информация от подслушването на бившия шеф на митниците носят "преките ръководители на сектора за сигурност". Въпреки че всички погледи бяха насочени към тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, оставка подаде тогавашният шеф на ДАНС Цветлин Йовчев. Китов обаче остана на поста си до лятото на м.г., тъй като името му така и не бе замесено с "Тановгейт", макар че разследването на прокуратурата установи, че акаунтът, с който са направени записите, се намира в ДАНС. След няколко месеца Йовчев бе "трудоустроен" като съветник по сигурността на тогавашния премиер Борисов, а след избора на Росен Плевнелиев за президент в края на 2011 г., ексшефът на ДАНС стана началник на политическия му кабинет. От лятото на т.г. той е вицепремиер и вътрешен министър, като веднага след влизането си в МВР привлече Китов в екипа си, а впоследствие премиерът Пламен Орешарски го назначи за шеф на новата ДАТО, в която бе прехвърлено подслушването от силовото ведомство. Междувременно през януари 2012 г. прокуратурата спря разследването, което трябваше да установи как са изнесени скандалните записи. Аргументът бе, че няма заподозрян. В началото на 2013 г. новият главен прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка на прекратяването, която на свой ред установи, че то е правилно. Въпреки това впоследствие делото бе възобновено, като Борисов бе разпитан по случая през ноември м.г. Китов пренесъл модела си за боравене със СРС и в новата агенция По време на първата си пресконференция като шеф на ДАТО, Цветан Китов обяви, че в новата агенция за подслушване действа "система за сигурност, която гарантира, че не са използвани, не се използват и няма да се използват нерегламентирано специални разузнавателни средства". "Вече се документират всички извършени действия по подготовка, провеждане и приключване на използването на СРС. Въведени са регистри за контрол на използването на техническите средства и ясно е указан периодът на съхранение на събраната информация. Въведен е и специален регистър за контрол на СРС. Регламентиран е и редът за използване на мобилната техника за проследяване на мобилни устройства. По време на работата в апаратурата се въвеждат само данните, приложими към искането за използване на СРС, с една дума – тефтерчетата са елиминирани", обясни той. По думите му досегашната практика в МВР, при която оперативните работници в закритата Специализирана дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО) са си записвали различни данни от подслушването на обекти в тефтер, позволявала нерегламентирано използване на данни, които изобщо не са включени в разрешението на СРС. "С промяна в организацията направихме така, че при излизането на колата в апаратурата се въвеждат данни само за обектите, указани в искането, реално по други обекти не може да се работи", обобщи Китов с уточнението, че "мерките, които са въведени в ДАТО, са координирани и синхронизирани с мерките, които са въведени в ДАНС", където той ги е развивал като ръководител на подслушването. По повод разкритията на прокуратурата по разследването за занижен контрол над специалните разузнавателни средства в МВР срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че учебни мисии на служители от СДОТО се използвали за нерегламентирано събиране на компромати, той коментира, че това вече нямало да е възможно. "Под формата на учебна задача екипите са могли да вършат неща в разрез със СРС, но сега се прави предварителен план какви ще са целите, как ще се осъществява покриването им и всяко отклонение от плана ще бъде документирано. Данните, придобити по време на мисията, ще са учебни данни и ще се унищожават веднага, самото унищожаване ще се документира с протокол, който трябва да се подпише от комисия от трима души", обясни шефът на ДАТО. Данните от редовно подслушване, които пък не са послужили за изготвянето на веществени доказателства по конкретно разследване, ще се унищожават в 10-дневния срок, уреден в Закона за СРС, увери Китов. "Мен лично ме притеснява факта, на който никой не обръща внимание, че се създава лошо име на структурите, които прилагат законно разузнавателни средства. Една от моите цели е да докажа, че от агенцията не изтичат записи от прилагането на СРС, и да изчистя името на всички, които работят. Ще направя всичко необходимо, за да се регламентира много строго тази дейност и прилагането на СРС да е само в рамките на закона", коментира той по повод на постоянните компроматни скандали около появили се в медиите незаконни записи. Запитан как ще се изразходва бюджетът на ДАТО за 2014 г., който е 42.5 млн. лева, шефът на агенцията каза, че от тях близо 4.8 млн. лева са за издръжка, а останалите около 38 млн. лева – за заплати. "Това е сумата, която е изразходвана през 2013 г. от МВР за заплати на бившата дирекция СДОТО. Тези 4.8 млн.лв. за издръжка също са изразходвани от МВР, но от другите дирекции, които са имали тази задача тогава" обясни Цветан Китов, допълвайки, че все още се чака правителството да предложи сграда в София, в която да се нанесе агенцията. Той не пропусна да благодари и на Европейската комисия за огласения преди ден изключително критичен доклад за напредъка на България в областите на вътрешната сигурност и съдебната система. Според прочита на Китов обаче ЕК е оценила високо факта, "че е елиминирана подчинеността на използване на СРС на вътрешния министър, каквато беше доскорошната практика".

Прочети цялата новина

Свързани новини: