Гърция има нужда от стратегически отношения с Русия

Продължаващото съперничество между САЩ и Русия и особено опасността от рецидив на климата на Студената война в Източна Европа поставя в трудна ситуация Гърция, реалната опасност за която произтича от нейния източен съсед Турция.

Визитата на руския министър на отбраната на Русия в Атина Сергей Шойгу е шанс за рестартиране на руско-гръцките отношения, които от дълго време вече стоят де факто замразени.

Причините за това не са тайна и те са свързани с жестокия натиск, оказан от американска страна върху опитите на бившия кабинет на премиера Костас Караманлис да търси сближаване с Русия в енергийния сектор и по-специално по отношение на взеизвестните проекти за петролопровода Бургас-Александруполис и газовата тръба Южен поток.

Американският натиск, в основата на който бе тогавашният заместник-министър на труда Матю Брайза, придоби непонятни размери за една приятелска и съюзническа страна на САЩ, каквато е Гърция. Този натиск бе съпроводен с опити за дестабилизация, сплашване и даже покушение срещу тогавашния премиер Караманлис.

Доказателства не бяха открити и не стана ясно дали подобни планове наистина са били разработени и дали бившият гръцки премиер е бил такава мишена, че това да напомня за други времена и райони по света.

Все пак обаче това, което е безспорно и бе заявено официално от американска страна, е свързано с острата реакция на атлантическата суперсила да се противопоставя на всеки лансиран от Русия енергиен проект в Югоизточна Европа, а също и в останалата част от стария континент.

Бившето правителство на премиера Георгиос Папандреу, наследило кабинета на Караманлис, замрази всякакви опити за отваряне към Русия в енергийно и друго отношение. Тази политика бе продължена и от следващото правителство. Сегашният кабинет на Самарас даде тласък на предложения от САЩ Трансадриатически газопровод ТАР, по който синьо гориво ще се доставя от Азербайджан до Европа в сътрудничество с Турция.

Друга причина за замразяване на отношенията с Русия е известният провал с покупката на гръцката газова компания ДЕПА от Газпром.

Заради стратегическия си характер компанията ДЕПА би трябвало да остане под държавен контрол. Би могло да се твърди, че Газпром сама се оттегли от търга преди неговото приключване. Но истината е, че не бе осигурено съгласието на Европейската комисия, която се намеси, за да допълни американската политика с аргумента, че приватизацията следва да се осъществи в условия на свободна конкуренция.

С други думи, руската страна бе изправена пред риска да се окаже постфактум в сложна ситуация в Гърция, която би могла да повлияе и върху енергийните й връзки в останалата част от Европа, тъй като би могла да бъде обвинена в монополно положение.

Визитата на руския военен министър в Гърция и в перспектива тази на президента Владимир Путин през март са шанс гръцко-руските отношения да стъпят на нова основа и всички съществуващи проблеми да бъдат решени в дух на добра воля и взаимен интерес. Атина поиска намаляване на цените на природния газ, който се доставя от Газпром.

Тези цени са с около 20 на сто по-високи в сравнение с други европейски страни. Остава обаче да се разбере кои са договорили въпросните цени и дали този въпрос би могъл да бъде използван от тези, които се противопоставят по други причини на развитието на гръцко-руските отношения и на сближаването между двете страни.

Геополитическото съперничество на САЩ с Русия не бива да превръща Гърция в жертва. САЩ си сътрудничат с Русия в Сирия и Иран за намиране на решения ...

Свързани новини: