Двете тела на Ахмед Доган

Август 2001 г.

– Моля те, наистина те умолявам, изчакайте само още ден-два…
Думите са на Ахмед Доган, а молбата е отправена в мое лице към Либералния съюз (ЛС), коалиционен партньор на ДПС на изборите през 2001 г. Смисълът на това странно искане от лидера на ДПС е следният – нека ние от ЛС да не избързваме да изразяваме политическа подкрепа за когото и да е от кандидатите за президент (през есента на 2001 г. е започнала кампанията за президентски избори). Нека изчакаме още само ден-два…

Срещата ми с Ахмед Доган е в сладкарницата на хотел „България“, където фондация „Фридрих Науман“ дава скромен коктейл в чест на лидера на европейските либерали Вернер Хойер. До Ахмед неотлъчно се движи доскорошният телевизионен говорител Димитър Цонев, току-що избран за депутат от НДСВ. Не мога да разбера това присъствие, но съвсем скоро смисълът му ще ми се изясни. (…)

Ахмед Доган играе същество от друга планета. Енигматичната му управленска матрица наподобява живковско-султанската. Той съществува и ръководи само и единствено благодарение на своята Свита. Тя е неговата материалност, неговото второ тяло. Изградил я е собственоръчно от нулата. Подхранил е, обилно е напоил и подкастрил такива отношения вътре в кръга от свои най-близки помагачи, щото във всеки един момент може да задейства механизмите на взаимно обезсилване чрез ожесточено съперничество между тях, последвано от домогвания за неговото височайше благоволение. Двайсет години нейният състав (с единични изключения) ще бъде несменяем. От самото начало там са Юнал Лютфи, Ремзи Осман, Емел Етем, Лютви Местан, Рамадан Аталай, Осман Октай и Касим Дал (последните двама са сред единиците, завинаги отстранени от Свитата; за дребни „грешници“ като Юджел Атилла и Мехмед Ходжа обаче вратата винаги е отворена, стига мълчаливо да изтърпят изолацията си в депесарския фризер и подобаващо да си посипят главата с пепел). Не е случаен фактът, че оттеглянето на лидера „съвпадна“ с бунта на свидната му политическа рожба Корман Исмаилов, отгледан лично от него, както и скока на Октай Енимехмедов на сцената в НДК. Новата вълна от млади, образовани и съвременно мислещи турци неизбежно ще отнесе неписания лоялистки кодекс на Свитата в небитието.

Доган е образован и подготвен. Животът му е поднесъл фантасмагорични изненади и съдбовни обрати и това е най-висшата школа на неговата зрялост. Дочакал е търпеливо момента, когато от набелязан и посочен ще се превърне в човека, който посочва… Далеч превъзхожда останалите „посочени“ и те го съзнават и признават. Готов е да приеме гледната точка на последния амуджа от село Китка. Особено когато Свитата му се раздира от непреодолими противоречия. Доган се вслушва в мнението на всеки един от тях. Това всички приемат, признават и пропагандират като пословичната демократичност, мъдрост и благородство на „Шефа“.

На практика е точно обратното – шефът непрекъснато произвежда и провокира множество ситуативни опции по всеки труден казус. Оставя групичките в Свитата да се изтощят в битката за надмощие. А диагонали на противоречията дал господ! Географски – Делиорманът срещу Кърджалийско. Йерархични – по-близките до „падишаха“ кръгове срещу низвергнатите (кръговете, както и бизнес обръчите винаги са временни). Така разчита по-лесно интересите и сметките им – накрая всички неизбежно прибягват до неговия арбитраж. Привидно той се колебае. Отнася се великодушно и разбиращо към спъващите се да се докопат по-близо до него и да докоснат пеша му. Изслушва и обмисля търпеливо всички гледни точки. Демонстрира султанско спокойствие и извършва ритуални помирителни погалвания по главите на разгорещилите се непримирими, готови – ако не е той, да се хванат за гушите и да се колят като касапи. Кара ги да си подадат ръка и те няма къде да ходят. Даже накрая са му признателни и още ...

Свързани новини: