Отсъствието на Иран тежи на мирните преговори за Сирия

Асошиейтед прес

Той е регионалният колос, когото малцина искат на масата, но без който всеки опит да се сложи край на войната в Сирия може да се окаже напразен. Подкрепата на Иран е ключова за оставането на сирийския президент Башар Асад на власт - а за иранците Сирия е ключът за стремежа им да бъдат регионална сила.

От началото на международната конференция за Сирия в сряда с участието на над 40 страни иранското отсъствие тегнеше над срещата след дипломатическия гаф, при който ООН оттегли отправената в последния момент покана заради гръмките възражения на САЩ и сирийската опозиция.

Липсата на най-силния съюзник на Дамаск в региона изпъкваше още повече, предвид че най-големите поддръжници на опозицията до един бяха налице: Саудитска Арабия, Катар и Турция.

Въпросът за участието на Иран подчертава факта, че международните сили, които са застанали или зад Асад, или зад опитващите се да го свалят бунтовници, са също толкова важни за намирането на решение, колкото и самите воюващи страни в Сирия.

Както всеки от регионалните актьори Иран може да попречи на приемане на решение, с което не е съгласен, или да бъде силата, която да окаже натиск върху своя фаворит да направи отстъпки.

“Решението да се изключи Иран от преговорите в Монтрьо е огромна дипломатическа грешка”, заяви Дейвид Кортрайт, директор по политически изследвания в Института Крок за международни изследвания на мира.

“Като важен поддръжник на сегашния режим Иран има огромно потенциално влияние в Дамаск”, каза той.

Продължаващият три години сирийски конфликт е достигнал брутална, кървава патова ситуация - която в много отношения е от полза за правителството на Асад. Нито една от двете страни не беше в състояние да смаже другата с военна сила, но силите на Асад набраха известна инерция, а правителството и войската му останаха единни, докато въстаниците стигнаха до вътрешни боричкания между ислямистките екстремисти и по-умерените фракции.

Военната динамика на терен не стимулира Асад да позволи създаването на преходно правителство, в което той не участва - което според САЩ и опозицията е целта на мирната конференция.

Но борбата е също така и война между сателити, като влиянието на международните сили позволява на двете страни да се окопаят на позициите си.

Шиитски Иран налива пари, за да задържи над водата правителството на Асад във финансов план, снабдява го с оръжия и подкрепи намесата на бойци на шиитската ливанска групировка Хизбула, както и на иракски шиитски милиции на страната на сирийската армия. Техеран непреклонно се стреми да гарантира оцеляването на жизненоважния си съюзник, който му осигурява влияние точно в центъра на арабския свят. В същото време Русия, отдавнашен сирийски съюзник, осигури на Дамаск важна политическа защита, като блокира няколко резолюции срещу него в Съвета за сигурност на ООН.

От другата страна сунитските арабски страни от Залива, особено Саудитска Арабия и Катар - както и САЩ - застанаха зад въстанието, опитвайки се да ограничат влиянието на своя съперник Иран.

Предвид интереса на Техеран от оцеляването на Асад е неясно дали присъствието на Иран на конференцията щеше да помогне той да бъде убеден да отстъпи по въпроса за преходното правителство. Но поддръжниците на участието на Иран казват, че то поне е щяло да доведе до ангажираност с ранните етапи. Ако преговорите доведат поне до малки пробиви - като споразумения за създаване на хуманитарни коридори до обсадените райони под контрола на бунтовниците - Иран нямаше да може да им се противопостави с аргумента, че не е ...

Свързани новини: