Китайските високи технологии на помощ на Беларус в криза

Франс прес

Китайска “Силициева долина” в горите на Беларус? Проектът е много сериозен. Той бе представен от властите на бившата съветска република като решение на повтарящите се финансови кризи, които удрят нейната силно планирана икономика.

През 2012 година беларуският президент Александър Лукашенко, който управлява страна с желязна ръка от близо 20 години, лансира идеята за индустриален парк, специализиран във високите технологии (електроника, биотехнология…) и ръководен от китайски инвеститори.

Проектът, приет в началото на 2013 година на съвет на министрите, трябва да стане факт в околностите на Минск върху площ от около 9000 хектара или почти толкова голяма, колкото територията, на която се простира Париж.

Правителството, което трябва да държи дял от 40 % в проекта, залага на инвестиции от 6 милиарда долара за 15 години. Две държавни китайски финансови институции - Банката за развитие и импортно-експортната банка Eximbank - са готови да поемат съвместно 3 милиарда долара.

25 сринати села

Беларуските власти разпънаха червения килим за китайските предприятия. Избраното място се намира в непосредствена близост до международното летище на Минск и се обслужва от основната автомагистрала на страната, която свързва беларуската столица на изток с Москва и на запад с Варшава.

Около 25 села ще бъдат сринати до основни без компенсации за собствениците на “дачи” (руски вилни къщи на село, в близост до града - бел. пр.), които събраха десетки подписи в петиция миналото лято. Два природни резервата ще изчезнат при строителството, както и водохранилище, покриващо консумацията на част от Минск.

Създадена бе свободна зона с много привлекателен данъчен режим, административната структура на парка е освободена от всякакви данъци върху печалбата и недвижимото имущество до 2032 година и обитателите му за 10 години.

Сред обявените компании са китайският производител на телекомуникационно оборудване ZTE и тайванският Pegatron, хонгонгският производител на електроника TPV, а също дружества с централи в Русия или балтийските страни.

Залогът е огромен за Беларус, изолирана от Запада, който осъжда авторитарния характер на режима, и редовно изправена пред финансови кризи. Валутните резерви на страната се изчерпват поради липса на чуждестранни инвестиции и заради силно впечатляващите равнища на инфлацията, която кара населението да пази спестяванията си в чуждестранни валути.

Международният валутен фонд (МВФ), който през 2009 година отпусна на Беларус кредит от 3,5 милиарда долара, през есента определи финансовата ситуация като “непоносима” и отказа каквато и да било нова помощ заради липса на реформи.

На свой ред Русия обяви в края на 2013 година подкрепа, която може да достигне 2 милиарда долара, но отношенията между двете съседки, обединени в зона за свободна търговия, не са много добри през последните години.

През това време Пекин мащабно инвестираше в бившата съветска република, отпускайки й милиарди долари заеми за инфраструктура и внедрявайки междувременно компаниите си.

“Продукти на бъдещето”?

В средата на 2013 година Александър Лукашенко посочи, че подготвяният индустриален парк ще носи на държавата “до 50 милиарда долара годишно от износ”.

“Това ще подсили финансовата ни стабилност, която е основният проблем на страната ни в момента”, подчерта той в интервю за китайската агенция Синхуа.

Президентът изтъкна, че зоната би трябвало да приюти предприятия, произвеждащи “високотехнологични продукти на бъдещето”.

Тези изказвания бяха приети със скептицизъм от анализаторите. Макар Европейският съюз да е в непосредствена близост, логичният излаз биха били Русия и останалите членки на зоната за свободна търговия, ръководена от ...

Свързани новини: