Дефлацията ще прати Европа в Голямата депресия

Участниците в Международния икономически форум в Давос (22-25 януари 2014 г.) трябваше да обсъдят тази година рамките на новия световен ред. Но се оказа, че има по-сериозен въпрос - дефлацията и заплахите, които тя създава за глобалната, и преди всичко - за европейската икономика.   Новият симптом на кризата - забавянето в ръста на цените, което може да прерасне в дефлация - се прояви отчетливо в края на миналата година. През декември инфлацията в страните от еврозоната беше само 0.8% спрямо 0.9% през декември. Това е значително по-ниско от официалните цели на централната банка от 2%.   Ръководителят на ЕЦБ Марио Драги не вижда съществен риск от дефлация в Европа, но много от участниците във форума не споделят оптимизма му. Сред тях е шефът на МВФ Кристин Лагард, която смята, че дефлацията днес е един от ключовите рискове пред световната икономика.   Ниската инфлация задълбочава дълговата криза в Европа   Забавянето в ръста на цените ще предизвика нова вълна в дълговата криза, споделя опасенията си Лагард пред в. "Уолстрийт Джърнъл".   Домакинствата, компаниите и правителствата много по-лесно се избавят от дълговете си, ако номиналните им доходи растат с инфлацията.   Допреди кризата в страните от периферията на еврозоната имаше по-висока инфлация, отколкото в страните от центъра. В резултат продукцията в тези страни по-бързо поскъпваше, губеше конкурентоспособността си, което водеше до повишаване на търговския дефицит. Той пък се покриваше от външни заеми.   В такава ситуация би помогнала девалвацията, но в Европа това е невъзможно - страните са много, валутата е една. На страните от периферията се наложи да свалят цените и заплатите, за да са по-конкурентни. Следователно в продължение на много години инфлацията в тези страни ще бъде по-ниска, отколкото средната в Европа.   В Европа възниква опасен конфликт - съхраняването на днешното равнище на кредитната способност пречи на повишаването на конкурентната способност.   Според оценките на изследователския център Bruegel Испания и Италия могат безболезнено да понижат равнището на държавния дълг спрямо БВП в близките години, ако икономиките им растат, бюджетите се движат в норма, а инфлацията в еврозоната е 2%.   Но ако инфлацията в еврозоната е само 1%, то в Италия и Испания цените ще престанат да растат. При тази ситуация държавният дълг на Испания ще нарасне до 120% от БВП, а на Италия - над 140%. В момента в Испания инфлацията е около нулата, а в Италия цените падат.   Дори на Германия е необходима инфлация над 2%, считат в Bruegel.   Ако ръстът на цените не се ускори, то страните от европейската периферия са заплашени от гръцкия сценарий, защото въпреки строгите мерки за икономии, държавният дълг спрямо БВП ще расте заради дефлацията.   Тогава на Испания и на Италия ще им се наложи отново да режат бюджетни разходи и да провеждат мерки на свирепи икономии, което ще удари по крехкия растеж. Домакинствата и бизнесът ще бъдат разочаровани от бавния ръст на доходите, а все по-голяма част от средствата им ще отиват за погасяване на дълговете. В крайна сметка ще се намали потреблението.   Тази клопка едва не погуби икономиката на САЩ по време на Голямата депресия. Номиналните лихви през трийсетте години на миналия век бяха нулеви, което можеше да означава, че страната е в период на икономически бум, а не са най-тежките години в историята на САЩ. Но реалните лихви (номиналните минус инфлацията или плюс дефлацията) заради спада на цените се оказаха на рекордно равнище, обяснява професорът от Харвард Кармен Райнхарт.   ЕЦБ не вярва в дефлацията, но е готова на крайни мерки   Макар и да не счита дефлацията за съществена заплаха, Марио Драги обеща в Давос ЕЦБ да се опита да се справи с нея. Регулаторът е готов да купи банкови кредити, които са отпуснати на населението и на компаниите, написа "Файненшъл Таймс".   С това изявление Драги се опита да разсее слуховете, че ЕЦБ скоро ще "смекчи положението", като започне да купува с прясно напечатани пари облигации на компании и правителства.   Законодателството на еврозоната забранява "монетарното финансиране" - централната банка физически не може да купува дългове на страни членки на евзоната.   Пазарът на корпоративни облигации в Европа не е голям и показва добри резултати. В момента обаче няма особен смисъл да бъде поддържан.   Затова пък Марио Драги отбеляза рязкото съкращаване на банковото кредитиране, особено в страните от европейската периферия. Ръководителят на ЕЦБ е уверен, че регулаторът може да поддържа пазара на кредитиране, ако купува от банките пакети раздадени кредити в случаите, когато ситуацията в ЕС се влоши.   Този процес се нарича секюритизация, но в Европа той още не е развит. Пазар на пакети кредити в Европа няма. Драги обаче е уверен, че инвеститорите ще забележат интереса на централната банка към такива активи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: