Древните са били убедени, че външният вид не лъже

/КРОСС/ „Не се е случвало да бъде родено същество, което да има вида на едно, а душата - на друго, винаги са му присъщи неговите тяло и душа, така че по необходимост дадено тяло бива следвано от подобната му душа - пише Аристотел в трактата си „Физиогномика". И продължава: - Русите са храбри, видно е при лъвовете. Рижите са лукави, видно е при лисиците. Бледите са страхливи, това се отнася до състоянието, предизвикано от уплаха." Може и да звучи наивно, но мнозина имат интуицията, че лицето издава нещо за човека, пише "Обекти" в статия под заглавие "Отворена книга ли е лицето?". Физиогномиката - науката за разпознаване на характера на човека по външността му - има дълга история. Преданието разказва, че неин родоначалник е Питагор. Веднъж при него дошъл човек на име Килон, който искал да му стане последовател. Още щом го зърнал, древният учен го отпратил - по лицето му разпознал чертите, издаващи лош характер. Какво е „лош характер", днес всеки определя според разбиранията си, но за древните несъразмерното лице с ниско чело, сплеснат или крив нос и непропорционално развитото тяло са ясен сигнал за порочни наклонности. Това е отглас от известната древногръцка доктрина за калогакатията: благородният характер е свързан с красива външност, а красотата е съразмерност и хармония в пропорциите. По времето на Сократ в Атина живял човек, наречен Зопир, известен с опитността си във физиогномиката

Прочети цялата новина

Свързани новини: