Загърбилият ГЕРБ гроб копае и другиму

Ден след учредяването на партията „България без цензура” чисто новият политик Николай Бареков потвърди направо нецензурно „мръсно старата” истина, че само един богаташ може да си плати лукса да говори от името на бедните в името на собствен политически проект- колкото и да е доказано съмнително проектът да е лично негов.

Но как да споря с чисто нов политик, забогатял от журналистика- спестявал по думите му цели 20 години, при положение, че съм в журналистиката доста по-отдавна от него и не съм научил как се вадят от спестовния журналистически джоб такива несметни богатства за политически проект, подсказващ (при неговия свръхлуксозен начин на живот по френски курорти , нагизден с часовници за по десетина хиляди лева и т.н.), че всъщност трябва да имаш много,много повече на разположение за харчене, след като с лекота плащаш лично за наем за зала 1 на НДК и за 200 автобуса от цялата страна.

Но кой съм аз, пазаруващият от години от магазините за дрехи втора употреба мизерник, в сравнение с такъв талант в забогатяването от журналистика!

Глупак, като мен, най-много да се похвали, че недоходоносният му блог- един наистина чисто личен проект- е цитиран в световни по своето влияние медии както никоя българска медия. Но грешката ми е, че не се бях сетил да спестявам като бивш главен директор на БТА, главен редактор на национални всекидневници и най-вече като журналист на свободна практика (т.е. безработен) през общо 14 от 24 години свобода и демокрация в България.

Малцина са в историята спекулиращите с нещастието на бедняците, превърнали се в техни водачи, които също са били пролетарии и в това това отношение Бареков не просто спази традицията, но я обогати с непрекъснатото повтаряне с каква щедрост вади от собствения джоб десетки и стотици хиляди левове, за да служи на бедните.

Дотук- нямаме новина. В амбицията си да закопае водещата на Нова телевизия Люба Кулезич обаче новият политик каза наистина нещо ново: за първи път в национален телевизионен ефир той сподели ориентировъчната цена на инвестирането в оформянето на общественото мнение. Бившият началник на Кулезич разкри (търговската тайна), че на ТВ7 предаването й е струвало месечно 48 000 лева.

Какво означава тази сума като индикация за вложенията в една медия, която по онова време беше (поне) шесторазрядна по приходи от реклама? За водеща телевизия с многократно по-големи постъпления от реклама 50 хиляди месечно биха били стандартна сума, но за кретащата тогава на 6-то или 7-мо място по този показател ТВ7 отговорът е еднозначен: това са огромни пари, които „някой” е инвестирал. Иначе казано, Бареков издаде косвено най-голямата тайна на съзаклятието в тази пропагандна война.

Умножете тези 48 000 лева като ориентир по аналогия няколко пъти като разходи за други подобни предавания в същата телевизия, а после ги съберете по месеци и години и ще видите, че става дума за средства, които могат да бъдат доказани като резултат от печалбата на това предприятие толкова, колкото Георги Първанов може да оправдае произхода на парите за някоя от луксозните си пушки (поне една от които лъсна чрез снимка на непълнолетния му син, позиращ в интернет), струващи приблизително едногодишната му заплата- защото „някой” също е инвестирал чрез тях.

Чрез този компромат Бареков постигна целта си да дискредитира водещата, с която и моя милост изпадна в конфликт с твърдението си, че цената й да работи за Бареков и компания е 3 000 лева седмично- за което на 1 април 2012 г. си навлякох изключително злобна тирада от нейна страна без право на отговор в повереното й предаване.

Понеже чух сега от Люба Кулезич да казва, че при допусната грешка, подведеният от източника си журналист просто може да се ...

Свързани новини: