Няма леки вина, памид никой не прави. Що е трапезно вино?

Младо вино „Памид” на изба „Брестовица” е от редките случаи на бутилирано вино от сорта памид в последните 20-ина години. На пазара се среща и реколта 2013 и 2012 г.

Това е древен сорт, съществувал по българските земи от хиляди години, който обаче в днешно време остава извън интереса на производителите. Някои презрително го наричат „селски сорт”.
Сортът памид има около 20 разновидности. Общото между всичките е, че от тях може да стане леко пивко вино, с по-нисък алкохолен градус. Но от години няма такова бутилирано на пазара. Леки вина човек може да си купи само в пластмасова бутилка, но те са много ниска категория вина, някои дори не се водят вина, а винена напитка, и не могат да запълнят липсата.

Като заместители на леки вина се опитват да се наместят някои видове розе, но неуспешно. Сред тях има толкова високоалкохолни или технологично напудрени, че те удрят в главата още след първата чаша.
В последните години вместо памид се появиха разни марки пино ноар от български производители. От този сорт също става леко червено вино, с не толкова наситен цвят и не толкова плътен вкус (някои производители чисто технологично правят пино ноара да стане наситен и като цвят, и като вкус, но това не е типично за сорта).
Опитите с пино ноара като леко вино засега са неуспешни, защото е прекалено скъп за всекидневна употреба.

Тук-там няколко винпрома у нас са пускали в последните 10-ина години по някоя серия памид от някоя реколта. А памидът е много приятно вино за всекидневна консумация. Това на изба „Брестовица” струва между 4 и 5 лв. в магазина и е изключение. На пазара в София например трудно се намира памид в каквато и да е форма – кутии, пластмасови бутилки и др.
Производители твърдят, че вече няма интерес към памида, потребителите се научили да пият мерло и каберне, и нови за България сортове.

Пренебрежението към памида води до там, че лозята с него намаляват непрекъснато. Ако допреди 15-20 години реколтата е била към 40 хил. тона памид годишно, сега е 7-8 хил. тона.
Другият древен български сорт е мавруд, лозята с който бяха на изчезване към средата на 90-те години, защото нямаше интерес за износ на вина от този сорт. Тогава, поради липса на грозде, някои винпроми продаваха масово менте на вътрешния пазар – купажни вина с малко съдържание на мавруд се продаваха като мавруд. Постепенно, поради интереса към мавруда от потребителите в България, много изби започнаха да засаждат лозя с него и днес маврудът присъства навсякъде, има голяма конкуренция между избите.

С памида сега също се прави менте – винпроми изкупуват от него и го продават като каберне или мерло – купаж, който не е обявен на етикета. По закон в купажирано вино, ако един от сортовете е до 15%, може да не се обявява на етикета. Но кой ще ти провери дали в някоя бутилка мерло има 15% памид или 30-40%?
Така някои производители си поевтиняват продукцията, защото изкупната цена на памида е към 40 ст. на килограм грозде, а на кабернето – към 60-80 ст., според мястото, реколтата.
Поради това памидът все още не е заплашен от изчезване, лозари поддържат лозя с него, защото дава високи добиви (около 2 тона от декар), ...

Свързани новини: